Трявна – перлата на българското Възраждане

Трявна е един от малко запазените възрожденски градове, който привлича многобройни туристи от страната и чужбина със своите многобройни забележителности и музеи, предаде репортер на БГНЕС.

Градчето е възникнало през 1565 г., когато е издаден султански ферман. В него се казва, че „мястото е удобно да се създаде селище“. То е било освободено от всякакви данъци в продължение на 50 години от издаването на фермана. В замяна местните жители са охранявали проходите, през които са минавали керваните. Този вид дейност по време на Османската империя се е наричал дервенджийство. За това съдейства и липсата на земеделски поминък. Земите в района не са плодородни и са трудни за обработване. Това създава прекрасни условия Трявна да се развие като център на търговията и занаятите.

„Както повечето подбалкански селища, и тук не е имало мюсюлмани. Според законите на империята мюсюлманин или турчин не е имал право да влиза в Трявна на кон. Ако случайно все пак трябва да премине през града, той е слизал от коня и пешком е минавал“, разказа пред БГНЕС историкът Константин Малчев, който е уредник в местния музей и един от пазителите на традициите в града. „Строги забрани е имало и за бременните мюсюлманки, които не могат да преспиват, за да не родят и да оставят корен в Трявна. Дори и заптиите са живеели в Дряново и са идвали на смени в градчето за по една седмица“, добави той.

Статутът на Трявна е бил почти автономен и благодарение на това, градът се развива изключително добре, над 40 занаята са се упражнявали от местните майстори. Особено силно се развиват художествените занаяти. Градът е роден дом на най-старата и дългопросъществувала възрожденска художествена школа, която се състои от три основни занаята – иконопис, дърворезба и строителство.

Часовниковата кула – символът на Трявна

Часовниковата кула се издига на стария площад в центъра на града и е част от единствения съхранен възрожденски архитектурен ансамбъл в страната. Той се формира около кулата, която е построена през 1814 г.

„Нейната цел е да отмерва времето, през което протича работният ден на разположените тук търговски и занаятчийски дюкяни. Първоначално кулата е била само с камбана, която отброявала кръглия час. Впоследствие вече се слага и циферблат“, разказа Константин Малчев.

Името на строителя на кулата не е достигнало до нас, но за това пък нейното изграждане е свързано с една легенда, с едно традиционно за тревненския край украшение на носия. Става дума за украшение на глава, което се нарича сукай. То е много красиво и едновременно с това, много тежко. Изисквало се е жените да ходят с гордо изправена глава. Точно това никак не се е харесвало на турския поробител. Легендата разказва, че търновският кадия се съгласил да даде разрешение за кулата, но само ако тревненки свалят украшението.

Както във всяка легенда и тук има зрънце истина. В периода 1812-1814 г. в Османската империя има кампания, която цели да накара раята, както по онова време се нарича християнското население, да не се облича по-богато и красиво от турските господари. Легендата явно е свързана с този закон. В крайна сметка тревненци приели да се откажат от сукая, но за сметка на това се сдобили с една от най-красивите Часовникови кули по нашите земи.

Църквата „Свети Архангел Михаил“

В непосредствена близост до Часовниковата кула се намира църквата „Свети Архангел Михаил“, която е построена през 1818 г. Смята се, че на нейно място е била най-старата постройка в района на Трявна.

Според преданията църквата е построена във връзка с победата на братята Асен и Петър през 1190 г. над византийските войски на император Исак II Ангел в Тревненския Балкан. Всеки един от братята по пътя към Търново е заповядвал на определени места да бъде построен храм с името „Свети Архангел Михаил“, който в Средновековието е бил почитан като покровител на българската войска и небесното войнство.

Църквата в Трявна е издигната по заповед на най-малкия брат бъдещият цар Калоян /1197-1207 г./.

По косвени факти може да се предположи, че църквата е от епохата на Второто българско царство. След падането на Търново през 1393 г. под ударите на османските турци в Трявна бягат част от неговите жители. Те намират в пущинаците тази изоставена църква. Легендата разказва, че в олтара те откриват мечка с мечетата й. Те я прогонват, почистват храма и започва да се развива самото селище.

„Църквата е в този си вид от 1818 г., защото в края на XVIII век по време на кърджалийските набези е опожарявана два пъти. Последният път, когато е опожарена, нейната конструкция сериозно е била нарушена, но все пак е била използвана до 1818 г. Тогава тревненци решават да я построят наново, но им е било необходимо разрешение от търновския кадия. Те не са имали време, много бързо се организират, издигат дувар около старата църква и изграждат новия храм. Старият е разглобен и изнесен. Тревненци специално опушват стените и когато идват представителите на властта, за да попитат с чие разрешение строят църквата, те заявяват, че не строят нищо, а само са направили ремонт. Така тя е узаконена“, заяви Константин Малчев.

Храмът е паметник на най-голямата зографска фамилия в Трявна – Витанови, които са иконописци и резбари. Единствено иконата на Апостол Тома е дело на друга зографска фамилия – Захариевската. Владишкият трон, направен от поп Кольо Витанов, се смята за един от най-красивите на целия Балкански полуостров. /БГНЕС