Турската стратегия за справедлив мир в Ивицата Газа

В първите дни след избухването на войната между Израел и Хамас в Ивицата Газа Турция предприе стратегия, която да предотврати ескалацията и да доведе до прекратяване на бомбардировките над палестинския анклав, както и траен мир след края на конфликта. Президентът Реджеп Тайип Ердоган и външният министър Хакан Фидан се стремяха да повторят успеха на Анкара в посредничеството между Украйна и Русия, но политиката им се промени, след като жертвите от палестинска страна нараснаха главоломно.
Впоследствие от всички членове на НАТО, Турция зае най-твърдата позиция срещу Израел. Натискът върху политиците в Анкара за защита на палестинците както от страна на турския народ, така и от целия ислямски свят, нарасна пропорционално с увеличаването на загиналите цивилни.
От години президентът Реджеп Тайип Ердоган иска да превърне Турция не само в регионална доминантна сила, но и в глобален геополитически играч. В този смисъл преди жестоката атака на Хамас срещу Израел на 7 октомври и не по-малко жестокия ответен удар срещу Газа, Турция и Израел се опитваха да стоплят двустранните отношения след повече от десетилетие на враждебност. Политическата реалност изглежда ще повлияе твърде негативно на турско-израелските отношения в следващите години, но едва ли ще се стигне до край на отношенията между двете държави.

Централната роля на Анкара
Турция е първата мюсюлманска държава, която признава Израел през 1949 г. В същото време Анкара поддържа отношения и с Хамас и не я определя за терористична организация, а това прави Турция един от малкото фактори с влияние върху групировката, която управлява Газа от 2007 г. насам. Поради това беше направен опит стратегията за посредническа роля на Анкара, приложена успешно във войната между Русия и Украйна, да бъде изпитана отново в Ивицата Газа.
Ердоган и Фидан действаха въз основа на това предимство, опитвайки се да наложат волята си в разрешаването конфликта или поне да стигнат до медиаторство между враждуващите страни. Турският президент беше особено предпазлив в първите дни на конфликта, като акцентът в неговата т.нар. „телефонна дипломация“ беше призивът за сдържаност както към Израел, така и към Хамас.

Турската амбиция за лидерство в Ислямския свят
Политическата реалност между Турция и Израел се промени, след като дойдоха първите съобщения за мащаба на хуманитарната криза в турбулентния регион. Може да се каже, че Анкара „грабна“ възможността и до днес е основният глас на Ислямския свят в защита на палестинците. Президентът Ердоган премина от призива за сдържаност към употреба на думите „геноцид“ и „военни престъпления“, когато коментира действията на Израел. Турция е разглеждана като изравняваща сила на арабските държави Египет, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства. Все по-активната външна политика на Анкара през последните години и назначаването на опитния Хакан Фидан на поста министър на външните работи допринесоха за тази тенденция. Фактът, че и турците и палестинците са сунити не е единствената причина за симпатията на Анкара към случващото се в Газа. Мнозинството от избирателите на управляващата „Партия за справедливост и развитие“ силно се интересуват от палестинската кауза. Тези вътрешни фактори притиснаха ръководството в Анкара да се обяви категорично срещу военната кампания на Израел. Става дума и за още един начин, по който Ердоган иска да докаже възможностите на своята държава и да разшири влиянието ѝ в по-широкия регион. И все пак, независимо от симпатиите на Ердоган към Хамас, той също така е наясно, че голям пожар в региона би бил пагубен, включително за неговата страна. Това обяснява защо той е предупреди своя ирански колега Ебраим Раиси да не предприема стъпки, които ще увеличат напрежението, за което съобщиха редица турски медии.

Гарант за решение с две държави
Турският външен министър Хакан Фидан проведе телефонни разговори или се срещна със редица регионални и световни лидери, но и с представители на Хамас, включително ръководителят на политическото крило Исмаил Ханийе, който попада в списъка на САЩ за терористи. Фидан подчерта, че единственият възможен вариант за бъдеще след конфликта е „решението с две държави“ и разделянето на Йерусалим според границите от 1967 г. Министърът очерта ясно гледната точка на страната си - Турция ще бъде гарант за съществуването на Палестина, ако бъде приложено подобно решение. Нещо повече, Хакан Фидан други държави да играят същата роля по отношение на Израел.
Настояването на Турция за двудържавно решение идва едновременно с нейната критика към международната система, която през последното десетилетие се превърна в основна тема за ръководството на ПСР. Анкара често критикува структурата на Съвета за сигурност на ООН. Неведнъж Реджеп Ердоган е казвал, че „Светът е по-голям от пет”. Призивът за „сигурност и равноправие“ е основен белег на политическото говорене от страна на турските власти. Опит за реализирането му на практика беше направен и в Ивицата Газа.

Докъде може да стигне турската външна политика?
Войната в Газа показа, че пред усилията на Турция за сближаване, особено с Израел, понякога има непреодолими граници. В отговор на ранното предложение на Турция за посредничество израелският посланик в Анкара заяви, че „моментът за това не е назрял“. В нощта на трагедията в болницата „Ал-Ахли“, която Ердоган описа като „последния пример за лишени от човечност атаки на Израел“, Израел поиска от своите граждани да напуснат Турция възможно най-скоро. Имаше демонстрации в израелското и американското консулство в Истанбул и военните бази, до които Съединените щати имат достъп в Малатия и Адана. На 4 ноември Турция обяви, че отзовава своя посланик в Израел, като се аргументира с „разгръщащата се трагедия в Газа, причинена от продължаващите атаки на Израел срещу цивилни“. Турските власти заявиха, че Израел отказва да приеме призивите за прекратяване на огъня и да гарантира потока от хуманитарна помощ. От своя страна президентът Ердоган заяви на среща на върха в Рияд, че „израелското правителство се държи като разглезено дете на Запада и трябва да компенсира щетите, които причинява“. Този упрек беше използван от Ердоган при разговорите му с френския президент Еманюел Макрон и германския канцлер Олаф Шолц. Израел впоследствие реши да изтегли всички свои дипломати от страната, като подчерта, че ударът по болницата е дошъл от ракета, изстреляна от Хамас.

Оттогава напрежението между Турция и Израел ескалира значително. Комуникацията с властите в Тел Авив беше сведена до минимум, а премиерът Бенямин Нетаняху се оказа „зачеркнат“ от Анкара. Ескалацията подкопа процеса на нормализиране на турско-израелските отношения, който беше набрал скорост през последните две години. През месец юли тази година Нетаняху трябваше да направи визита в турската столица, която беше отменена поради здравословни проблеми, а с това и разговорите му с Ердоган, за които очакванията бяха големи, пропаднаха. След 7 октомври обаче надеждите за заздравяване на дипломатическите връзки бяха до голяма степен опровергани.
Действията на Анкара след бруталната атака на Хамас срещу израелските цивилни, широкомащабното отмъщение на Израел и недвусмислената и безусловна подкрепа на САЩ за Израел, подчертаха границата на възможностите на турската външна политика. След години на разширяване на влиянието на Турция в Близкия изток, пред страната все още стоят редица предизвикателства. Това отчасти се дължи на специфичните отношения не само с Израел, но и със САЩ. Позицията на Турция също така се различава от тази на Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства, които са внимателни в откритото осъждане на насилието от страна на Хамас и едновременно с това критикуват силния ответен удар на Израел и позицията на Запада.
Анкара не разполага със същите лостове за влияние спрямо враждуващите страни в настоящия конфликт, които използва във войната между Русия и Украйна от две години насам. Турската стратегия постигна успехи в Черноморския регион отчасти благодарение на Конвенцията от Монтрьо и контрола над Босфора, който е ключов за износа на украинско зърно. Това обаче не е достатъчно в случая с Ивицата Газа. Донякъде неосъществената досега амбиция на Анкара се дължи и на активните американски действия. Вашингтон изпрати категорично послание към всички страни, засегнати от случващото се в Газа – две американски бойни групи на самолетоносачи бяха дислоцирани в близост до размирния регион.

Мощна подкрепа за палестинската кауза
Реториката на Ердоган срещу Израел е популярна сред мнозина от турците. В страната има широка обществена подкрепа за палестинската кауза, като през последните седмици стотици хиляди турци излязоха на мащабни митинги в големите градове. Турските телевизии ежедневно отразяват военната кампания на израелските въоръжени сили, както и последствията от нея. Основните канали отбелязват тежките бомбардировки и нарастващия брой на цивилните жертви ежечасно. Разрушенията на инфраструктурата в Газа и загубата на човешки животи присъстват всеки ден на първите страници на вестниците. Забележително е че през последните два месеца единственото събитие, отразено наравно с темата „Израел-Хамас“, беше отбелязването на годишнината от смъртта на основателя на Републиката Мустафа Кемал Ататюрк на 10 ноември. На 28 октомври стотици хиляди турци излязоха, за да присъстват на митинг в подкрепа на палестинците на летището Ататюрк в Истанбул. Отделно от това в много различни турски градове имаше протести и бдения със свещи в знак на солидарност с палестинците, хванати в капан в Газа. Единствените многохилядни събирания, съизмерими с про-палестинските демонстрации, бяха митингите в памет на „бащата на турците“.

Перспективите пред отношенията между Турция и Израел
Въпреки развитието на войната, правителството в Анкара не прекъсна официално дипломатическите връзки с Тел Авив, като се имат предвид несъществуващия контакт между Ердоган и Нетаняху и отзованите дипломати. Турция и Израел продължават да си сътрудничат в множество области, включително енергетика, инвестиции, търговия, туризъм и сигурност. Самият турския президент подчерта, че турските и израелските разузнавателни служби ще запазят линиите си за комуникация.
От друга страна, Ердоган смята, че решението на администрацията на Джо Байдън да изпрати две бойни групи на самолетоносачи в източното Средиземноморие пречи на усилията на Турция за деескалация. Турският лидер отправи критика и към редица други западни държави, включително Германия и Франция. Фактите обаче показват ясно, че най-важните партньори на Турция остават западните столици. Износът на страната е насочен предимно към Европа, а преките чуждестранни инвестиции в голямата си част също идват оттам. Турция е незаменим съюзник в НАТО, въпреки своите особености. Поредното доказателство за това е желанието на 85-милионната държава да закупи десетки изтребители Eurofighter, за което се нуждае от позволението на Великобритания, Германия, Италия и Испания и което най-вероятно ще получи.
Независимо от различията между Турция и Израел, подкрепена от ЕС и останалите държави от военния алианс, дипломатическите усилия на Анкара за прекратяване на огъня и хуманитарна помощ за региона няма да спрат. Макар президентът Ердоган да е много остър в своята реторика, той неведнъж е показал, че е гъвкав по отношение на своята външна политика. Ето защо изглежда, че едновременното прилагане на „решение с две държави“ и запазването на отворена врата за дипломация с Израел в бъдеще остават главна цел във външната политика на Анкара. /БГНЕС
----------------------------------
Димитър Русков, Международен отдел на Агенция БГНЕС