Независимо от резултата на 14 май и на почти сигурния втори тур България и особено българските политици трябва да знаят три неща:
1. Че срещу себе си имат държава, която е геополитически играч не само в региона, но и в света. И може би единствената, която има искрено добро отношение към нас.
2. В Анкара политиците разсъждават и планират бъдещето на Турция за следващите 100 години. Ненапразно дебатът се води около „Турския век“ в годината, когато се отбелязва 100 години от създаването на светската Турска Република от Кемал Ататюрк.
3. София трябва да се води от собствените си интереси по отношение на Турция, а не от клишетата, които се налагат от други геополитически играчи. Много често те не се свенят да използват и двойни стандарти, когато става въпрос за властите в Анкара. Интересен е въпросът, който всеки един наблюдател трябва да си зададе. Защо големите световни играчи не са толкова критични към многократно по-авторитарните, много по-антидемократичните управления на Еди Рама в Тирана, или на Александър Вучич в Белград колкото към Ердоган.
Пренебрегването на ролята, която Анкара днес играе в Украйна, в басейна на Черно и Средиземно море, Сирия и Либия, бившите съветски републики в Кавказ и Средна Азия, ще бъде проява на пълно политическо аматьорство и залитане в наложения у нас от чужд геополитически играч фолклор спрямо Турция. /БГНЕС