Участници в македонско-български събор край Кюстендил: Границите са във въображението, над тях са общото минало и бъдеще

Обикновени хора от двете страни на границата седнаха на една маса в село край Кюстендил, и макар обикновени, показаха на политиците, че могат да „говорят на един език“, този на добросъседството, считайки че границите могат да бъдат само във въображението, предаде кореспондентът на БГНЕС за региона.

В Кюстендилското село Раждавица се проведе третият македонско-български събор за приятелство „Коридор 8“.

След първият събор, провел се преди три години на гара Гюешево, вторият в гр. Крива паланка, - днес дойде ред на Раждавица. Домакин бе комплекс „Старата череша“, където на посетителите се демонстрират старите и позабравени занаяти. Как се плетат кошници демонстрира пред участниците 71-годишният „воевода“ Димчо Занев.

„Вече трета година правим този събор, все повече хора се включват, така показваме, че показваме една нова практика, традиция на общуване, приятелство, на споделяне между обикновените хора от България и Македония“, каза организаторът Георги Станков.

Той бе категоричен, че границите могат да бъдат само в съзнанието и въображението, а над тях са добрите чувства, отношение, общото минало и общото бъдеще.

„Всяка година се стремим да имаме, все по-интересна и добра културна програма, която да бъде интересна на участниците“, допълни Станков.

Да съберем хора от двете страни на границата, които нямат разлика в своя бит и култура, как разбират света около себе си, като близки“, каза вторият организатор на събора Атанас Величков.

Той силно се надява, че тази традиция ще остане, а най-накрая от двете страни на границата ще възтържествува разбирателството, а всички въпроси, които все още стоят отворени, ще бъдат разрешени.

Докато двамата организатори споделяха радостта си от събралите се хора от двете страни на границата, домакинът Борислав Крумов и сътрудниците опекоха в 90-годишната фурна агне и зелник за участниците в третия събор на приятелството.

По обяд днес една част от участниците в събора посетиха паметника на Тодор Александров, където историкът доц. Ангел Джонев им разказа историята му.

„Колкото по-топли ставаха българо-югославските отношения, толкова по-ненужен ставаше този паметник“, категоричен бе историкът Джонев.

Участниците в събора на приятелството поднесоха цветя на паметника, местен два пъти и толкова пъти разрушаван. Днешната е третата версия на мемориала, разположен между общината и областната управа.

След паметника на Тодор Александров, участниците посетиха къщата-музей на Димитър Пешев-спасителят на българските евреи, а по-късно се отправиха към село Раждавица, намиращо се над Шишковци - селото, в което твори майсторът на четката Владимир Димитров-Майстора.

След като са настаниха в „Старата череша“, участниците в събора дегустираха традиционните ястия и специалитети за населението от двете страни на границата, пред която българският влак чака да я премине от 113 години.

Там доц. Джонев представи дебютната си изложба на все още неслучилият се и датиращ отпреди 150 години проект за жп-линия София-Скопие, подредена в галерия, разположена в стара кирпичена къща. Авторът обясни детайлно геополитическите пречки за случването на линията, илюстрирана със снимки на къртовския труд на строителите и инженерите от края на XIX и началото на XX век.

А събора на хората от двете страни на границата, която за съжаление не е въображаема, продължи с обща трапеза и наздравици./БГНЕС