Игривото поведение някога се е смятало за рядко явление в животинското царство и все пак скорошни доказателства показват, че птици, пчели, маймуни, гущери, костенурки, крокодили и може би дори риби са податливи при намеса от човека, съобщава "Science Alert".
Ново проучване върху млади плъхове подкрепя идеята, че социалното забавление е инстинктивно сред бозайниците, а вероятно и при други животни.
Докато изследователи в Германия гъделичкали и гонели „кикотещи се“ гризачи около отворена клетка, те забелязват, че част от мозъка на плъхове, известна като периакведукталното сиво вещество, е особено активна.
Тази област на средния мозък е една от най-древните и запазени части на животинския мозък. Присъстваща при бозайници, влечуги, риби и насекоми, тя често участва в реакциите на болка и други заплахи. Освен това е тясно свързано с вокализациите на животните.
„Ние знаем, че вокализацията като смях е много важна в играта, което подкрепя идеята, че има някакъв организационен сигнал в мозъка, регулиращ това поведение“, обяснява неврологът Майкъл Брехт от Хумболтовия университет в Берлин.
„Например, децата правят проверка за смях при тяхното другарче, когато се "бият" се помежду си. Ако техният другар вече не се смее, те спират да се бият. Плъховете, разбира се, не се смеят като човешките деца, но когато се забавляват, те пищят на честоти, които не можем да чуем.“, добавя той.
Минали проучвания категорично показват, че колкото повече гъделичкаш един плъх, толкова по-игрив е той.
Като такива, гризачите са безценен модел на животински игри, който лесно се определя количествено и е строго регулиран.
Брехт и колегите му са изучават гъделичкането на плъхове от години, но едва сега започват да разгадават спецификата.
Промените в поведението, наблюдавани в най-новите им експерименти, очевидно са "масивни" и силно предполагат, че невроните в мозъка са по някакъв начин свързани с играта.
„Нашите експерименти подкрепят идеята, че е необходимо правилно функциониращо периакведукталното сиво вещество за игра и гъделичкане“, пишат изследователите.
Когато Брехт и колегите му поставят плъхове в стресираща, нова среда, животните показват по-малко склонност към игра.
Това предполага, че техният мозък може да се фокусира върху игривото поведение, когато вече не са заети от реакции на бягство или борба.
По всяка вероятност гъделичкането при бозайниците активира други области на мозъка, свързани с паметта, емоциите, сензорните реакции и вземането на решения.
„Нашето разбиране за невронните механизми са в начален стадий. Въпреки че нашите данни категорично установяват склонноста към игра при животните, ние подчертаваме, че все още не е ясно как играта се прилага в невронни вериги.", признават авторите на изследването.
Сега изследователите искат да проучат дали това откритие се отнася и до други животински видове и дали определена част от мозъка може да стане по-силна от моментни пристъпи на забавление. /БГНЕС
