Ученикът Николай Кънев: Роботите нямат морал, което ги прави по-добри от хората в определени случаи

Най-голямото ми желание е да създам робот, който да замести полицията, защото роботите не могат да вземат пари. Много по-добре могат и да засекат някое нарушение. Това каза в интервю за БГНЕС единадесетокласникът Николай Кънев, който участва в клуб по роботика в Професионалната гимназия по електротехника и автоматика в София.

Според Кънев, роботите в определени случаи са по-добри от хората, защото нямат морал, което от друга страна може да създаде проблем. „Ако не зададеш морал не се знае какво може да стане – може да стане Апокалипсисът, за който се говори, но може да стане и много по-добре“, двоуми се момчето, което от две години, освен с програмиране се занимава и с роботика.

Кънев е убеден, че роботите и хората не трябва да се конкурират, а допълват.

„Роботите и хората трябва да се допълват, защото те имат много добра връзка между себе си. Ако на един човек му отнема да направи едно нещо по-дълго, роботът ще може да го направи за много по-кратко време“, заяви той и добави, че първоначално влязъл в гимназията, за да програмира, но когато разбрал, че има извънкласни дейности по роботика му допаднало, че може да програмира и роботи.

„Освен това в роботите има нещо специално – по този начин може да изразиш себе си, може да направиш нещо, което след това да радва, и теб, и околните“, казва ученикът.

Той е участвал в разработката на роботите „Робко“, „Трипи“, Зумо“, системата за контрол на достъп „Аксес контрол“ и в разработката на приложение.

„Трипи е робот, който следва линия. Целта му е да следва възможно най-бързо линията без да излезе от нея. Количката пък работи с дистанционно управление и може да ходи навсякъде. За пожарникарите е от полза, защото, ако пожарникарят не може да мине през дадена област на пожара, тя може. Тя е голяма, за да може да катери планински неравности. Количката е предвидена не да носи вода, а да види откъде възниква пожарът и дали има някой, който е застрашен“, разкрива Кънев мисията на роботите, в чието създаване и доусъвършенстване участва.

Съученичката му Никол Николова разказва и за останалите роботи, които учениците демонстрираха в рамките на Деня на отворените врати в гимназията.

„Роботът „Робко“ е ръка, която се използва в индустрията. Той хваща дадено нещо и го премества от точка „А“ до точка „Б“. Той е прикрепен за прахосмукачката „Кибуки“, която позволява на ръката да се движи напред и назад. Управлява се от лаптоп, а не от табло. „Сумо“ е другият робот, чиято цел е да избута опонента си от даденото очертание. Това е като сумото в реалния живот, но между роботи“, посочва предназначението им.

Тя мечтае да направи визията на роботите по-приятна за човешкото око.

„Аз съм се насочила към уеб дизайна, отколкото към това да сглобявам роботи. Гледам също така дадените неща отвън да изглеждат по-приемливи за човешкото око. Да не е просто пластмаса, гума и тенеке. Да е малко по-усъвършенствано“, посочва недостатъците на умните машини Николова и добавя, че проблемът в сегашните прахосмукачки е малкият резервоар, както и че не са достатъчно ниски, за да влизат на труднодостъпни места. Според момичето е необходимо роботът да смалява допълнително засмукания от пода отпадък, за да събира повече отпадъци.

Преподавателят по „Схемотехника“ и ръководител на клуба по роботика инж. Иван Иванов, обяснява, че тази възможност в училището се развива от три години в рамките на Индустрия 4.0.

„Около 35-40 ученици от 8-12 клас са записани в клуба. Всеки ученик прави различни неща и всяко дете допринася със своите знания и умения“, казва преподавателят.

Той добавя още, че участват в различни състезания, сред които в международното изложение на Робо Лигата, Националният конкурс „Младежко творчество“ в Горна Оряховица, както и в състезания между училищата.

„Освен представените досега роботи, имаме 3 D роботи, които са за самостоятелно ориентиране в обстановка и влизане и излизане от лабиринт. Имаме работа с много програмиране, нова програмна среда на стария робот „Робко 1“, които е от 80-тегодини. Вече може да го управляваме чрез таблет, телефон, локална мрежа и интернет. Работим по отношение и на умните къщи – управление на температура, осветление, присъствие. Изграждането на фотоволтаични системи също са част от целите ни. В момента за всичко това осигуряваме програми“, разкрива мащабите на заниманията на учениците и добавя, че изграждат и оранжерия за отглеждане на краставици.

Попитан къде се намира страната ни по отношение на роботиката в света, Иванов казва, че има какво да научим от света, отнасящ се за материалната база.

„Като идеи и програмни продукти се позиционираме добре. Най-трудната част е материалната част и времето, което децата могат да отделят за това занимание“, добави още учителят. /БГНЕС