Учените със стъпка по-близо до разгадаване на загадката какво има вътре в Луната

Напоследък Земята поднесе някои изненади, като учените установиха, че вътрешното ядро на нашата планета всъщност представлява текстурирана сфера, която от време на време спира да се върти и се обръща в обратна посока.

Но вътрешността на Луната е много по-загадъчна. Под набраздената на Луната е нейната мантия, за която учените смятат, че е частично разтопен слой, в който може да се крият улики за формирането ѝ.

Но според ново проучване може би все пак няма такъв слой, съобщава „Сайънс Алерт“.

Ако бъдещите данни потвърдят новото моделиране на изследователи от Германия, Чешката република и САЩ, лунната мантия може да е твърда през цялото време, без да има разтопен слой, както предполагат геолозите в момента.

В зависимост от това коя интерпретация на лунната вътрешност е правилна, бъдещите открития могат да променят или да потвърдят разбирането ни за вътрешните области на Луната и начина, по който те са се формирали.

На този етап както разтопена среда, така и твърда средна част все още са възможности за Луната въз основа на ограничените геоложки данни, с които разполагаме. Необходими са повече лунни проби, за да се разреши тази загадка, казват изследователите, които стоят зад това последно проучване.

Михаела Валтерова, планетарен учен от Германския аерокосмически център в Берлин, и нейните колеги изследователи се опитват да затвърдят представата ни за вътрешността на Луната въз основа на съществуващите данни, преобладаващите теории и няколко нови идеи. Те сравняват два различни модела на лунната вътрешност, за да видят кой от тях обяснява реално измерванията, които имаме за формата и движението на Луната.

Нашият лунен спътник заобикаля Земята на средно разстояние от 384 400 километра. Оттук тя придърпва Земята, предизвиквайки приливи и отливи в океаните и промяната в атмосферата ни. Тези приливни ефекти силно зависят от вътрешната плътност, вискозитета и твърдостта на Луната. Но гравитацията действа и в двете посоки и Луната периодично се деформира.

От изучаването на тези ритмични цикли и от измерването на точната форма и движение на Луната с помощта на лунно лазерно измерване учените могат да направят извод за това каква може да е нейната вътрешност. Два сценария изглеждат вероятни.

"Според първия лунната вътрешност е гореща и малка част от нея може да се е разтопила, образувайки дебел слой от слаб материал, погребан на повече от 1000 км дълбочина под лунната повърхност", пишат Валтерова и колегите ѝ в публикувания си доклад.

Този модел се появява, когато геолозите се опитват да съгласуват странни измервания, събрани от набор от лунни сеизмични станции, разположени по време на мисиите "Аполо" и функциониращи от 1972 до 1977 г.

В съчетание с други сеизмологични данни за приливните ефекти на Луната те смятат, че най-добрият начин да обяснят наблюденията си е с частично разтопен, вискозен слой на границата между ядрото и мантията на Луната. Според тях този разтопен слой може да разсейва приливната енергия и сеизмичните вълни по начин, който съответства на периодичните модели в данните.

Но резултатите от новия анализ на Валтерова и колегите ѝ показват, че е възможно и друго обяснение.

"Според второто няма такъв разтопен слой и измерената деформация на Луната може да се обясни с поведението на твърди скали при относително ниски температури", обясняват изследователите.

Двете възможности обаче "не могат да бъдат разграничени една от друга" със съществуващите данни. Така че ще трябва да изчакаме и да видим какво ще дадат евентуалните бъдещи лунни изследвания, ако те получат зелена светлина.

Засега поне имаме по-задълбочено разбиране за това какво може да се крие под повърхността на нашия мистичен лунен спътник, но все още остават много въпроси. /БГНЕС