Украйна - точка на пречупване за Запада

В четвъртия си месец войната в Украйна все повече се превръща във война на изтощение, смилайки както украинските, така и руските сили, което води до още по-безразборно избиване на цивилни граждани от руския обстрел и разрушаване на инфраструктурата на страната.

Сред западноевропейските политици и експерти по национална сигурност се надига глас за необходимостта от незабавно прекратяване на огъня, като няколко европейски правителства се опасяват, че ако не се спрат бойните действия, войната може да ескалира до степен, в която руският президент Путин ще прибегне до химически или ядрени оръжия. Оттук и осезаемата колебливост, особено във Франция и Германия, относно предоставянето на тежки оръжия на Украйна, особено такива, които биха ѝ позволили да обърне гръб на Русия и да освободи завзетите територии.

Въпреки това нарастващият глас на Запада за прекратяване на огъня разкрива и недостатъчното стратегическо въображение за това как би могла да изглежда Европа, ако на Киев бъдат предоставени достатъчно оръжия и подкрепа, за да победи руската армия на терен, пише анализаторът Андрю Михта в "Политико".

Тази липса на въображение, повече от всички други фактори, обяснява сдържаната траектория на френската и германската подкрепа за Украйна, която позволява на Киев да продължи да се бори, но не предлага ясен път към победата.

Но в действителност всички тези разговори са пропити с остатъчно мислене от епохата на Студената война, като Руската федерация се разглежда като продължение на бившия Съветски съюз по отношение на военните си възможности. Този манталитет на "не дразни мечката" отразява продължаващия страх на Запада от Русия, който от своя страна създава силен импулс за самоограничаване, особено сега, когато през последните три десетилетия на фактическо разоръжаване по-голямата част от Европа не разполага с реален военен потенциал, който да използва в случай на криза. Така ставаме свидетели на безкрайно умуване кои оръжия не трябва да се изпращат в Украйна, за да не се разглежда помощта ни като "ескалираща".

Въпреки това през последните три месеца Западът, и особено САЩ, постоянно увеличаваше военната си помощ за Украйна, карайки Русия да плаща скъпо за глупостта на Путин. А структурата на последния пакет от американска помощ е признание, че това ще бъде дълга и продължителна война.

И все пак, докато украинците не получат достатъчен капацитет, за да потиснат руската артилерия и ракети с далечен обсег, това ще си остане нечестна битка с предсказуем край. Силите на Путин ще продължат да напредват - сега държат коридор по Черно море в южната част на Украйна - докато бавно, но неумолимо се разширяват в Донбас.

Всяка нация има точка на пречупване и във война на изтощение като тази в крайна сметка надделяват тези, които разполагат с повече ресурси и възможности. Но не е задължително да е така - превъзходната мотивация, обучението и особено западното оборудване могат да компенсират числените предимства на Русия.

Нека първо разгледаме последиците от поражението на Украйна. На този етап всяко прекратяване на огъня би позволило на Путин да задържи завладените територии, а останалата украинска държава - лишена от индустриалния си басейн на изток и с продължаваща черноморска блокада от страна на Русия - няма да може да се издържа икономически. Още по-важно е, че след няколко години Путин ще се прегрупира, ще възстанови армията си и ще може да започне нов кръг от завоевания, за да завладее цяла Украйна - особено ако споразумението за прекратяване на огъня включва отмяна на санкциите върху западния внос, което е от решаващо значение за производството на оръжия.

Дали в една такава бъдеща "трета война" украинският народ все още ще има достатъчно решителност и сила на духа, за да отвърне на удара, и дали Западът ще бъде готов отново да предостави необходимите оръжия и доставки? В момента най-голямата пречка пред Запада да окаже пълна военна и икономическа подкрепа на Украйна е неспособността ни да си представим нова конфигурация на силите в Източна Европа - такава, която да се опира на коридора на НАТО от Балтийско до Черно море, съставен от държави, които са в тясна връзка със САЩ.

Защитата на Украйна е свързана не само с националния суверенитет и териториалната цялост - исторически два основополагащи принципа на демократичното управление, но в крайна сметка и с изтласкването на Русия от Европа, като по този начин се сложи край на тривековния ѝ имперски стремеж. Независимостта на Украйна, а оттам и на Беларус - защото, след като Украйна защити суверенитета и териториалната си цялост, Минск няма да остане дълго в орбитата на Москва - ще сложи край на претенциите на Русия да бъде ключова "евразийска сила в Европа".

Като такава, за първи път в съвременната епоха, тя ще принуди Москва да се примири с това какво е необходимо в икономически и политически план, за да се превърне в "нормална" национална държава.

На геостратегическо ниво появата на свободна, независима и успешна Украйна, съюзена със Запада, също така би сложила край на кризата на два фронта, която китайско-руският съюз се опитва да създаде за САЩ. Като подсигурят източния фланг на Европа, разчитайки на държави, които смятат, че продължаването на тесния съюз с Америка е от жизненоважно значение за тяхната сигурност, и са готови да дадат своя принос за укрепване на отбраната, САЩ ще могат да се съсредоточат върху предстоящото съревнование с Китай в Индо-Тихоокеанския регион, което ще направи така наречения дебат за "обръщане към Азия" до голяма степен безсмислен.

Не на последно място, разгромът на руската армия в Украйна би проправил пътя за фундаментално пренастройване на разпределението на силите в Европа, измествайки центъра на тежестта от френско-германския тандем към централноевропейско съзвездие, включващо Германия, Полша, скандинавските страни, Прибалтика и най-вече Украйна.

С огромния си набор от природни ресурси и като една от най-богатите земеделски земи на земята, една възстановена Украйна - възстановена не като постсъветска държава, а като процъфтяваща демократична държава и тясно интегрирана в европейската икономика, ще промени из основи динамиката на силите както в Европа, така и в световен мащаб.

Тази война, която бе наложена на Украйна и Запада от неоимперския план на Путин, вече промени Европа. Тя предостави на демократичния Запад възможност, каквато се появява веднъж на четири или пет поколения - шанс да преработи геополитическата карта на континента. /БГНЕС

Анализ на Андрю А. Михта за “Политико”. Декан на Колежа за международни изследвания и изследвания на сигурността към Европейския център за изследвания на сигурността "Джордж Маршал".