Украйна избра нов президент. И сега какво?

Украйна проведе втория тур от президентските избори в неделя и официалните резултати вече са налице - страната ще бъде ръководена от комик. Владимир Зеленски спечели 73 процента от гласовете срещу само 24 за Петро Порошенко.

Досегашният президент вече призна поражението, но е трудно да се каже, дали ще липсва на някого. След всички обещания на Оранжевата революция и протестите на Майдана, които доведоха до качването му на власт, Украйна така и не започна да живее, както казваше Порошенко "по нов начин". Самият Порошенко е част от олигархията, която от дълги години доминира в Украйна. Въпреки че администрацията му беше заплаха за много от останалите олигарси, тя не беше заплаха за системата като цяло. Системата, която изгради Порошенко Оценките на състоянието на олигарсите варират. Сирил Мюлер, ръководител на Световната банка за Европа и Централна Азия, казва, че състоянието на тримата най-богати украинци е по-голямо от 6 процента от Брутния вътрешен продукт на страната (БВП). През 2018 г. украинското списание „Новое Время“ изчисли, че състоянието на Ринат Ахмедов, собственик на един от най-големите холдинги, възлиза на 12.2 милиарда долара. Съсобствениците на „ПриватГруп“ Игор Коломойски и Генадий Боголюбов имали по 1.6 милиарда всеки. Петро Порошенко, който контролира около 100 държавни фирми, е шестият най-богат украинец със състояние от 1.1 милиарда долара. Олигархията контролира цели сектори - от медиите и металургията до телекомуникациите и природния газ. Украинските богаташи инвестират в политическата сфера, за да извличат персонална изгода. Порошенко пое президентския пост с обещания да намали влиянието на олигарсите. В страна с все по-голяма бедност и нарастващи дългове, това е печелившо послание. Сред предложените от него инициативи бяха национализирането на ключови компании и намаляването на капитала, контролиран от олигарсите. Реформите му бяха движени също от натиск от Съединените щати и Европейския съюз, които бяха загрижени, че олигархичната система отблъсква чуждестранните инвестиции. Въпреки това, на практика всяко влияние, което Порошенко отнемаше от олигарсите, преминаваше в неговите ръце. Той виждаше централизацията на властта като единствен начин да запази контрола. Порошенко не изпълни друго свое предизборно обещание - да даде реална власт на регионалните правителства в Украйна. Порошенко твърдеше, че промяната в позицията му е заради засилилия се сепаратизъм. Но на практика, ако беше дал власт на регионите, това щеше да е власт, която преминава в ръцете на други олигарси. Това би им позволило да издигнат някой друг за президент. Централизирайки властта, Порошенко вкара напрежение между себе си и най-богатите и влиятелни хора в страната. Хора като Дмитро Фирташ, който контролира разпределението на газовите доставки, като Вадим Новински, който има голям дял от металургията в Украйна, като Сергей Тарута, бившият губернатор на Донецк и основател на Индустриалният съюз на Донбас, една от най-големите корпорации в Украйна. Най-могъщ от противниците на Порошенко, обаче, е Игор Коломойски, който по време на разпадането на Съветския съюз основа "ПриватБанк" - в момента най-голямата търговска банка в Украйна. Коломойски, бивш губернатор на Днепропетровск, имаше голям скандал с Порошенко, когато президентът го свали от поста му през 2015 г. През следващата година Порошенко национализира "ПриватБанк", което се отрази сериозно на богатството на Коломойски. Много от олигарсите в Украйна имат личен интерес в по-силен парламент и по-слаб президент. Това е система, от която зависи богатството им. За тяхна радост, олигарсите могат да упражняват огромно влияние върху изборите, като финансират кампаниите на своите предпочитани кандидати и сериозно влияят на медиите. (Ключовите медии в Украйна са контролирани от олигарсите). Коломойски, както и други олигарси, се страхуваше, че още един мандат на Порошенко може да доведе до пълна разруха на бизнес империята му. Затова олигарсите подкрепиха различни негови противници в надпреварата. Изпраният за президент Владимир Зеленски често е представян като човек от народа. И докато той, за разлика от Порошенко, не е олигарх, Зеленски има подкрепата на олигарсите, така че е малко вероятно да се обърне срещу тях. А ако съдим по изборните резултати, независимо от големите усилия на Порошенко, олигарсите остават изключително влиятелни и властта им едва ли ще отслабне при управлението на Зеленски.

Въпреки това е трудно да се каже с точност какво ще означава избора на Зеленски за бъдещето на олигарсите. В интервю той каза, че ще разпусне парламента възможно най-рано. Сегашната Рада е пълна с противници на Зеленски и той знае, че в този състав на парламента няма да прокара своя политика. Но по-късно тази година има парламентарни избори, в които всеки един олигарх - включително Порошенко - ще направи всичко възможно да вкара в парламента хората, които ще защитават неговите интереси. А Зеленски не може просто да игнорира олигарсите. Ще трябва да преговаря с тях ако иска да остане на власт. Едва ли можем да очакваме да прави резки политически завои през първия си мандат. Междувременно в Москва Вероятно никой не отделя повече внимание на политическата нестабилност в Украйна от Русия. Размириците там тревожат Москва много повече от украински кораб в Азовско море. Вероятно най-лошият вариант - избухване на политически борби между олигарсите и колапс на и без това крехката Украйна - ще струва на Русия много. Руските компании и бизнесмени инвестираха много в Украйна, особено в сектори като телекомуникациите и енергетиката.

Страната остава важна буферна зона за Русия. Освен това е ключова транзитна зона за петрола и газа, изнасян за Европа и въпреки продължаващите разговори, няма лесна и бърза алтернатива на пътищата на тези суровини към Стария континент. Нито Русия, нито Европа има интерес тлеещият украински конфликт да се превърне в сериозна конфронтация между Русия и Запада. Зеленски показва по-малко враждебност към Русия от своя предшественик. Някакво затопляне в двустранните връзки може да се очаква, но нищо повече. Външната политика на Украйна остава непроменена и засега Зеленски ще трябва да остане фокусиран върху справянето с вътрешни промени. А тази есен, той ще трябва да стане свидетел на нови избори, когато украинският бизнес ще се опита да си върне загубите. /БГНЕС --------- Екатерина Золотова, Geopolitical Futures