Университетът на Братя Георгиеви от Карлово

На 23 януари 1904 г. със Закон за университета Висшето училище в София е преобразувано в Български университет „Братя Евлоги и Христо Георгиеви от Карлово“. Първоначално най-старото висше учебно заведение у нас носи името на своите благодетели.

Двамата братя, които България не забравя

В съзнанието на повечето българи Евлоги и Христо Георгиеви остават като създателите на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Двамата родолюбци са направили доста за издигането на българската култура и образование.

Евлоги Георгиев Недев е роден на 3 октомври 1819 г. в Карлово. Първоначално започва образованието си в местното училище под ръководството на небезизвестния възрожденски учител Райно Попович. Продължава да учи в Пловдив, а след завършването на гимназия се завръща в родния си град да учителства. Следващата и по-голяма част от живота си прекарва извън пределите на Османската империя. През 1837 г. заминава за Галац, а после за Букурещ. Едва на 18 години, без особено голям капитал, започва да развива търговска дейност. Бързо натрупва състояние и се превръща в един от най-богатите мъже в Европа за XIX в. Умира на 5 юли 1897 г. в Букурещ.

Христо Георгиев Недев е роден през 1824 г. и е по-малкият от двамата братя. За жалост от 5 деца остават живи само Христо и Евлоги. Подобно на брат си, той започва бизнес. Христо Георгиев умира внезапно на 6 март 1872 г. в Букурещ. Там се намира и гробницата му, в която спи вечния си сън точно до брат си. Тя се намира в “Белу" - едно от най-старите гробища на Букурещ. Гробницата на братя Евлоги и Христо Георгиеви прилича на малък бял дворец и е истинско архитектурно чудо.

Нашата Алма Матер

Най-старото висше училище в България Софийският университет „Св. Климент Охридски” дължи красивата си сграда на изключително щедрото дарение на братята Евлоги и Христо Георгиеви от Карлово. През 1896 г., по повод помирението между България и Русия, Евлоги Георгиев дарява 800 000 златни лева за построяването на сградата на бъдещия университет и парцел от 10 000 кв.м в центъра на София на стойност 200 000 лв. Оказва се обаче, че средствата са недостатъчни. Тогава идва новото дарение - на 5 юли 1897 г. Евлоги умира и в завещанието си оставя огромната за времето си, а и днес, сума от 6 милиона златни лева за основаване и поддържане на висшето училище, като то трябва да бъде с техническа насоченост.

По време на създаването му занятията започват със 7 преподаватели – Александър Теодоров-Балан, Любомир Милетич, Иван Георгов, Станимир Станимиров, Никола Михайловски, Йосиф Ковачев и Иван Данев. Студентите са 43 и всички са мъже. За пръв ректор е избран езиковедът Александър Теодоров-Балан, възпитаник на университетите в Прага и Лайпциг.

Сградата на СУ е по проект на френския архитект Анри Бреасон, преработена от архитект Йордан Миланов и осветена през 1934 г. Тя е една от архитектурните забележителности на София. Днес сградата на ректора заема 36 хил. м/кв. разгърната площ и има 324 помещения, от които 65 аудитории със 6 хил. места.

Университетските ритуали и церемонии се променят през годините, но запазват тържествения и академичен дух. Почетни доктори на СУ през годините са били изтъкнати учени и общественици от цял свят.

Днес университетът е разположен в 18 учебни сгради и обхваща 16 факултета, 3 департамента, множество центрове и обслужващи звена. Университетската библиотека е връстник на университета и е с фонд над 2.5 млн. библиотечни единици, включващи ценни и редки издания. Университетът предлага образование в 118 специалности и над 400 магистърски програми. СУ е единственият български университет в първите хиляда на целия свят. /БГНЕС