Но в Бишкек нещата стоят по друг начин. Да, Китай играе важна роля в икономиката на страната, но киргизките и чуждестранните наблюдатели единодушно заявяват, че руското влияние, както и преди остава първостепенно, и много киргизи искат нещата да си останат по този начин. Една от причините се състои в това, че Пекин дава капитали, а Москва предлага работа. Средната заплата в Киргизия е само около 220 долара месечно. Над 10% от населението на тази страна работи в чужбина, при това голямото мнозинство в Русия. Паричните преводи от Русия представляват над една трета от БВП на Киргизия и помагат на много семейства да оцелеят. Това означава, че Русия притежава колосални лостове за влияние върху Бишкек, без да харчи за това и копейка от своя небогат бюджет. И ако Москва лиши киргизките работници от правото да се трудят в Русия, това ще стане най-силният удар по Киргизия и ще предизвика сериозна политическа криза в тази страна.
Русия също така има дълбоки и стабилни връзки с киргизката служба за сигурност и с армията. В киргизката преса преобладават проруските издания, много от които разпространяват прокремълската гледна точка, включително историите, че САЩ подкрепят „Ислямска държава“. В авиобазата в Кант в съветските времена са се обучавали такива знаменитости, като бившият египетски президент Хосни Мубарак и покойният сирийски президент Хафез Асад. Днес тази база е изключително важна за руските ПВО в цяла Централна Азия. Но Русия не почива на стари лаври. Напротив, тя активно укрепва своите връзки с тази държава с размерите на Южна Дакота и население от 6 милиона души. В края на март Киргизия беше посетена от руския президент Владимир Путин, който съобщи, че са сключени договори за 6 милиарда долара и за разширяване на руската авиобаза. Министърът на външните работи Сергей Лавров намекна, че Русия се интересува от откриването на втора военна база.
Китайските инвестиции в Киргизия се възприемат противоречиво. Делото за корупция във връзка с големия китайски кредит, в който бяха замесени 8 лица, приближени до бившия президент Алмазбек Атамбаев, имаше широк резонанс. Това се случи в момент, когато дълговете на Киргизия към Китай бързо нараснаха. През септември миналата година възмутени селски жители затвориха в морски контейнер мениджъри на китайска златодобивна компания. Компанията „Хуавей“ искаше да създаде система за видеонаблюдение в киргизките градове, но получи отказ заради страховете, че китайските власти ще използват тези данни за собствени цели. Казаха ми, че договорът е бил получен от фирма, която е собственост на Русия.