През последните 30 години българската държава преотстъпи терена за битка на лица, които чрез нея търсеха лична политическа и икономическа изгода от отношенията ни с Македония. Това обаче не е най-голямата беда. Напълно съзнателно тези лица постепенно, но последователно налагаха желаната от Атина и Белград разделителна линия между хората от двете страни на версайската граница.
Заразиха българското общество с примитивни и комплексирани послания като тези, че "луната е македонска", че "след къпане македонецът ставал българин"... и да не изброяваме още подобни обидни за самия българин внушения. Това са по същество огледалните образи, които сръбската и гръцката пропаганда налагат от 150 години в Егейска и Вардарска Македония спрямо българите. От "дебелоглавите българи" в Гърция, до "българи-татари" в Македония и Сърбия.
След 1989 г. в самата България се изгради една доста голяма общност от успели македонци. Днес в България македонци посрещат пациентите в отделенията на големите болници, те ви оперират, те ви венчават, те кръщават децата ви, те са сред най-добрите пиари, има ги в артистичната и музикалната общност. Те са мениджъри на големи компании, включително и международни в София.
Кои са те? Защо не ги познавате? Защо не се говори за тях? Или когато им се дава думата - разговорът е чисто професионален, но не и за произхода им, а за успехите в личен план.
Не ги познавате, защото те са автентичните стълбове на добрите отношения България - Македония. Те са истинските противници на сръбския и гръцкия хегемонизъм. Те не са комплексирани и не се срамуват от произхода си. НО, не искат да бъдат използвани за нечистите "патриотични цели" на привържениците на чуждите проекти, които тровят душите на хората от двете страни на границата.
В България има дружества на най-различни чужденци - палестинци, сирийци, англичани, китайци, дори и на индийци, но няма на македонци. Защо е така? Отговорът е много прост! Те сами бяха изградили в началото на 20-ти век във всеки един град своя МАКЕДОНСКИ ДОМ, който започна да се руши през 1934 г., а след 1944 бе забранен, а след 1989 приватизиран. Ако проследим участниците в този процес, ще забележим безспорната последователност в "превземането им" от просръбски, проюгославски, проруски или прогръцки елементи.
В различен период псевдопатриотите, които унищожават македонските братства и злоупотребяват с тяхната кървава съдба, през 1934 г. те наричат македонските българи "терористи", след 1944 г. - "фашисти", а след 1989 г. - "агенти на УДБА". Те никога не са се вълнували от съдбата на българите. Те и днес имат нужда от пострадали македонски българи, но не за да ги защитят, а да прикрият престъпленията, които извършват спрямо българската държава. И естествено да трупат богатства от заграбеното. /БГНЕС
……………………….
Любчо Нешков, агенция БГНЕС
