В Босна и Херцеговина се провеждат общи избори

Гражданите на Босна и Херцеговина се отправят към урните, за да гласуват на общи избори. Изборната кампания бе белязана от заплахи за отцепване, политически борби и опасения за бъдещи безредици, причинени от нарастващото етническо напрежение в страната.

Гласоподавателите ще гласуват в огромен брой избори, включително за тримата членове на тристранното председателство на БиХ, за депутатите в централния парламент и за редица местни избори.

Избирателните секции отварят в 7:00 ч. местно време.

Балканската държава се управлява от тромава административна система, която е създадена със Споразумението от Дейтън от 1995 г. То слага край на войната през 90-те години на миналия век, но до голяма степен се проваля в осигуряването на рамка за политическото развитие на страната.

Босна продължава да бъде разделена между сръбска единица (Република Сръбска) и мюсюлманско-хърватска федерация.

Страната е разкъсвана от сепаратистки настроени православни сърби и католически хървати, които настояват за по-голяма автономия и изборни реформи.

Босненските мюсюлмани в страната също ще бъдат изправени пред избора да гласуват за разнородна коалиция от 11 партии, която се опитва да отхвърли управлението на основната партия SDA.

SDA е ръководена от Бакир Изетбегович, който е син на първия президент на независима Босна.

Много избиратели казват, че липсата на млади кандидати, които да предлагат нови и свежи идеи, ги е оставила без особена вяра в навечерието на изборите.

"Повечето от кандидатите, които се кандидатират, са тези, които сме наблюдавали през последните двадесет години", казва Сара Джогич, 21-годишна студентка по философия в столицата Сараево.

"Няма много хора, които да предлагат нещо ново", допълва тя.

Лидерът на босненските сърби Милорад Додик се стреми към третия си мандат като президент на Република Сръбска (РС).

През изминалата година Додик подклаждаше напрежението с честите си призиви босненските сърби да получат още повече автономия от централните институции на страната. Тези призиви му донесоха свежи санкции от САЩ през януари.

Много хървати настояват за изборни реформи, а водещата националистическа партия HDZ заплашва да бойкотира изборите.

Тяхното недоволство е свързано с огромното числено предимство на бошняците в мюсюлманско-хърватската федерация. То позволява на мюсюлманските гласоподаватели де факто да контролират кой може да бъде избран да ръководи хърватите на президентско ниво.

HDZ и други хърватски партии призовават за създаването на нов механизъм, с който да се позволи на общността сама да избира своите представители в президентството и горната камара на парламента.

Този ход обаче остро се противопоставя на управляващата във федерацията бошняшка партия. /БГНЕС