В една от залите на НИМ е свалено социалистическото управление от 1989 г.

Националният исторически музей (НИМ), който е най-големият музей в България, никога не е имал собствена сграда. Тази, в която се помещава днес, е предоставена за ползване на НИМ от Министерския съвет (МС), предаде репортер на БГНЕС.

Още през 70-те години на миналия век е планирано Музейната палата да бъде изградена на мястото на старата зоологическа градина зад Паметника на съветската армия, но не се стига дотам, като причините са много.

Впоследствие, във връзка с честванията за 1300 години България, проектът не се осъществява и първата експозиция е в Съдебната палата, където стои до 1998 г. НИМ се премества в сегашната си сграда, която се намира на ул. „Витошко поле“ в столичния квартал „Бояна“ през 2000 г., тъй като Съдебната палата е върната на юристите.

Михаил Ваклинов от Отдел „Връзки с обществеността“ на НИМ разказа пред БГНЕС, че сградата е построена през 1974 г., една година след създаването на НИМ, но не е построена за музей, а като представителна сграда за тогавашното ръководство на държавата и в пълна секретност. Архитект е Александър Баров, строил също и Националния дворец на културата (НДК), сградата на българското посолство в Москва и зала „Универсиада“.

„В самата сграда има няколко зали с представителни функции, огромно количество кабинети, подземия. Построена е наистина с много желание, с много труд и с огромно финансиране, което тогава не е било проблем“, обясни Ваклинов. Той подчерта, че интересен факт, свързан с историята на сградата, е, че именно тук, на 9 ноември 1989 г., е проведен пленумът, на който е свален от власт Тодор Живков. След това сградата е дадена за нуждите на МС и чак през 2000 г. тогавашният министър-председател – Иван Костов, открива първата експозиция на НИМ.

„Впоследствие има много промени в експозицията, те продължават да се случват под ръководството на сегашния директор доц. д-р Бони Петрунова и се надяваме занапред все още промени да правим, тъй като тази сграда не е строена за музей и адаптацията на сграда, която не е направена за целта, е доста предизвикателна“, посочи Ваклинов. По думите му никой не знае колко финансов ресурс е отишъл за построяването на сградата, но освен огромното количество материали, които са вложени, може да се види, че дърворезбите са направени от изключително скъп материал като орех, използван е също така и мрамор. „Наистина страховита архитектура. Няма как да знаем какви средства са отишли. Наистина тогава тези неща са се пазели в изключително строга секретност, може би сега колегите са се заели с това да открият в централния архив такива документи, снимки, планове и т.н.“, отбеляза той, като добави, че може би към края на годината това ще бъде изчистено като информация.

Още от самото си създаване НИМ започва огромна колекционерска работа, което включва както и материали, свързани с новата и най-новата ни история, така и материали, които се добиват посредством различни експедиции – както етноложки, така и археологически, които продължават и до днес. „Във фонда на музея има над 650 000 единици, като една част от тях са в постоянната експозиция, другата част от тях съответно се реставрират, консервират и в даден момент се правят изложби, или се добавят в постоянната експозиция, както и всичко, което се добива и досега“, съобщи Ваклинов. Той допълни, че в момента има една изложба, която е вече ежегодна за НИМ, и е свързана с археологическите проучвания през изминалия сезон.

За посетителите на музея най-интересни се оказват пленарната зала, в която е свалено социалистическото управление, която е запазила същия вид, както и в онзи знаков за най-новата история на България момент. В НИМ се пазят и едни от най-емблематичните археологически съкровища – находките от Дъбене от бронзовата епоха, Боровското съкровище, което в момента е на изложба в Ню Йорк, Панагюрското съкровище, което ще участва на голяма изложба в Британския музей тази година. „Зала 3, която представя Българската държава през средните векове, е подредена преди година и половина изцяло наново и представя един много хубав разказ с много добри музейни решения за експониране на някои от материалите, като например Никополското съкровище, съкровището от Калиакра, което всъщност е археологическа находка, открито преди 3 години от доц. Петрунова“, уточни Ваклинов и посочи, че в залата, която включва новата ни история, могат да бъдат видени много интересни експонати, свързани с царското семейство.

Тази година се навършват 80 години от спасяването на българските евреи и в НИМ може да се види цяла витрина, посветена на това историческо събитие.

По повод 50-годишнината, която НИМ ще отбележи през 2023 г., се подготвя изложба, свързана с неговата история, както и един много важен проект, а именно обновяването на зала 4, която ще покаже периода на османското владичество от XV век до Възраждането и Национално-освободителните борби. Планирано е зала 4, в която ще могат да се видят един от най-добрите образци на християнското изкуство по нашите земи в периода на османското владичество, да бъде открита на 1 ноември по случай Деня на будителите, които също са свързани с Национално-освободителните борби. /БГНЕС