„В Македония под игото” – Реквием за българите в Македония

Книгата „В Македония под игото. Поменик на мъчениците“ е автентичната история на едно македонско село, оставено след 1878 г. извън пределите на родината, подобно на стотици други, предаде репортер на БГНЕС.

Това е биографично-документален разказ, своеобразно продължение във времето на „Под игото“ и „Железния светилник“, но трагичните истории на неговите герои го превръщат в реквием. Реквием за българщината в Македония.

Център на действието е село Мокриево, Струмишко, в полите на Беласица, което днес се намира едва на петнадесетина километра от границата с България. В края на XIX век, когато започва историята, то се намира в пределите на Османската империя и има около 2000 жители - половината българи, половината турци, а църковната власт над християните все още се държи със сила от гръцкия владика.

Но скоро ще дойдат и други потисници...

Авторът Димитър Кицевски (1926-1986 г.) преплита съдбите на своите съселяни – участници в борбите за свобода, със собствените си преживявания в големите исторически сътресения на този героичен и трагичен период.

„Бой и ангария – така се сърбизира Струмишко”, пише в своята история Кицевски.

„В резултат от Първата световна война Сръбско-хърватско-словенското кралство, както се нарича тогава държавата на крал Александър Втори, получи голяма част от Македония, включително Струмишко. Следвайки политика за сърбизиране на всички други народи в кралството, през 1920 година белградското правителство създаде първите „колонистки“ селища в котловината. Внякои от българските села то настанисръбски семейства, които официално се наричаха„колонисти“, т.е. колонизатори на окупирана Македония.”

Около 28 такива колонии са създадени в Струмишко.

Почти всички настанени там сърби не са били земеделци и не обработвали подарената им земя, а са я давали под наем на бедни семейства, продължава разказа си Кицевски.

„Хранеха се от потта на другите заради своите заслуги за териториалното увеличаване на сръбската държава. Сами се наричаха „солунаши“, т.е. участвали на Солунския фронт през Първата световна война.”

Целта на Белград с това масово колонизиране на българските краища е сърбите да овладеят напълно голямата държава, „в която самите те тогава бяха само около една четвърт”.

Колонистите „за нищо стреляха и избиваха местни жители, така както се убива див звяр, без да отговарят пред съда”, спомня си авторът. „Закон, то сам я“– казваха те.

Другият начин за сърбизиране на населението е насилствената промяна на фамилните имена с добавяне на окончанието „ич”.

Отказалите да се подчинят трябвало да отидат на „кулук“, т.е. да работят безплатно 20 дни, които обаче продължавали и след този срок.

„По едно време – цялата тая операция ставала все в най-усилните дни - царевицитеплачат за преораване и прекопаване, тютюните за бране, стадата няма кой да пасе, - жандармите пуснали слух, че който си каже името на сръбски, т.е. на „-ич“, веднага ще си отиде.”

Следва друга сръбска кампания – промяна на традиционните за района турски плъстени кепета с шамии срещу слънцето. Жандармите карали селяните да си купуват сръбски шайкачи (вид кепета от сиво сукно, каквитоносеше армията на Кралство Югославия, наложили се като национални шапки на сърбите).

В знак на съпротива мъжете започнали масово да си купуват каскети, което пък довело до нови обвинения, „че това са български комитски шапки”.

Разбира се, историята не свъшва дотук. За да пречуи местното население, Белград използва всякакви методи и издевателства, побои и убийства, за да ги откъсне съвсем от „бугарашкия корен“ и да ги накарат да приемат „най-великата и славна държава на най-славния и мъдър наш крал Александър Първи”.

„В Македония под игото. Поменик на мъчениците“ разказва не просто за живота на хората в едно македонско село, а за трагичната съдба на македонските българи и техния героичен опит да съхранят своята идентичност и родова памет въпреки изпитанията, на които са подложени.

Една книга, която си струва да се прочете от повече хора, за да разберат поне отчасти случилото се преди век по тези земи и оставеното историческо наследство, което и до днес намира отражение в съвременните отношения между София и Скопие. /БГНЕС

София / България