Тези 171 милиарда парчета пластмаса са съставени от наскоро изхвърлена пластмаса и от по-стари парчета, които са се разпаднали, каза водещият автор на изследването д-р Маркус Ериксен от 5 Gyres Institute пред BBC News. Пластмасите за еднократна употреба като бутилки, опаковки, риболовни принадлежности или други предмети се разпадат на по-малки парчета с времето поради слънчева светлина или механично разграждане. Но диви животни като китове, морски птици, костенурки и риби поглъщат пластмаса, мислейки, че е плячка, и могат да умрат от глад, докато пластмасата изпълва стомасите им. Пластмата попада и в питейната ни вода, а микропластмасата е открита в човешки бели дробове, вени и плацента. Учените казват, че все още не знаем достатъчно дали микропластмасата има отрицателен ефект върху човешкото здраве.
Концентрацията на пластмаса в океаните се е увеличила значително от около 16 милиарда парчета през 2005 г. до 171 милиарда през 2019 г. Д-р Ериксен казва, че учените не са сигурни защо е така, но това може да се обясни с доброволни споразумения, която замениха по-строгите закони, с разграждането на пластмасите или факта, че в миналото са били събирани по-малко данни.
Професор Ричард Томпсън от университета в Плимут, който не е участвал в изследването, каза, че оценката добавя към това, което учените вече знаят за замърсяването на морето. „Всички сме съгласни, че в океана има твърде много пластмаса. Спешно трябва да преминем към изследвания, водещи до решения“, каза той пред BBC News. Най-високата концентрация на океанска пластмаса в момента е в Средиземно море, а някои големи плаващи маси са открити на други места.
Авторите предполагат, че промяната в нивата на замърсяване преди 2000 г. може да е следствие от ефективността на договорите или политиките, които регулират замърсяването по това време. През 80-те години на миналия век няколко правно обвързващи международни споразумения изискват от държавите да спрат изхвърлянето на пластмаса от риболов и морска пластмаса в океаните и да почистят определени количества.
По-късно последваха доброволни споразумения, които според авторите може да са били по-малко ефективни и биха могли да обяснят нарастването на пластмасата след 2000-та година. Авторите твърдят, че решенията трябва да се съсредоточат върху намаляване на количеството произведена и използвана пластмаса, а не върху почистването на океаните и рециклирането на пластмаса, тъй като е по-малко вероятно това да спре потока от замърсяване. /БГНЕС