В памет на Атанас Скатов: Планината сама решава кого да допусне

Заедно сме по-силни. Търпение, търпение и само търпение!

Това написа българският алпинист Атанас Скатов като послание към последователите си в социалните мрежи в началото на епидемията от коронавирус, за да им вдъхне сили и надежда за предстоящото изпитание. А то наистина се оказа тежко. Днес ни застигна тъжната новина, че след трагичен инцидент в подножието на К2 – вторият по височина връх на планетата, Планината е решила да го запази завинаги при себе си. Както казваше самият той: „Планината решава кой да изкачи върха и кой да се завърне“.

Атанас Скатове не катереше върхове самоцелно, за някакъв рекорд, а го правеше с достойна кауза – опазването на околната среда. В едно от интервютата си пред агенцията, Скатов сподели: „В българския език за един връх казваме, че се покорява. Това не е много правилно. Ние върха го изкачваме. Планината решава дали да ни допусне или не. Но на мен не ми прави впечатление, всеки може да си го нарича както иска, а и никой не го прави с лошо намерение“.

В негова памет БГНЕС публикува думите му, написани в труден за всички ни момент:

"Скъпи сънародници,

Знам, че на никой не му е лесно с обстановката около вируса, стоенето в къщи и неясното бъдеще след 3 или 15 дни. Не е лесна ситуация, особено от психическа гледна точка. Нека всички да се въоръжим с много търпение, положителни мисли и много силна вяра, че ще успеем да победим.

Оставането на едно място и чакането действа изнервящо и някои хора дори губят контрол. Ще си позволя да Ви споделя някои мои мисли и сравнения. Когато съм на експедиция, често ми се е случвало да чакам на базов лагер подходящо време, за да изкача върха. Случвало ми се е да чакам седмица, две седмици, три седмици, а на една експедиция чаках почти един месец, за да тръгна към върха. Сега ситуацията има сходни елементи с това чакане и неяснота какво ще се случи и дали изобщо ще се качим на върха. Когато стоя със седмици в палатка ми на базов лагер, всеки ден си повтарям, че ще приключи това чакане, ще има хубаво време, ще бъда здрав, ще тръгнем към върха, ще го изкачим и ще се върнем живи и здрави у дома.

Нека всички имаме търпение и положителни мисли. Все пак домовете ни не са на 5000 метра надморска височина и не спим в палатки върху сняг. Сигурен съм, че всички ще успеем да се справим с тази ситуация и скоро ще изкачим заедно един изключително труден връх. Може би най-трудният за нас като общество. Моля никой да не се предава и да не губи търпение. Бил съм свидетел на това как алпинисти падат духом и си тръгват преждевременно от експедицията. Тези хора не изкачват върха. Смело напред и нагоре!

Моля да спазвате предписанията, колкото и да не Ви харесват, за да пазим себе си, близките ни и всички други хора. Вече знаем как да се пазим и какво да правим. Просто още малко търпение и воля. Всички ще се справим задружно и ще изкачим не само върха, но като общество трябва да си оправим и държавата, която е прогнила от корупция, крадене, лъжи и безхаберие. Вирусът е само първия изпит и след него нека задружно изградим държава, в която искаме да живеем щастливи и в хармония с природата. Защото нито на ЕС, нито на НАТО, ООН, САЩ, Русия и който още се сетите, не му пука особено за нас. Ако ние не си помогнем, няма от къде да дойде помощта. А след тази пандемия ще имаме още по-силна нужда да сме задружни и силни, за да се справим с новата икономическа криза. Хайде, заедно сме по-силни и можем да постигнем всичко! /БГНЕС