Учебните програми са променени, правим го от 2016 г. Конкретно този випуск са по старите учебни програми.
Образованието е сложна система, най -важното е да се стимулира интересът за учене, а не е важно да се мине през целия материал, добави министърът.
Ще променим изпитните формати, а децата трябва да ги ориентираме и то голяма част от тях към PISA. Задължителна е учебната програма, да - учебникът все още е основното средство, все повече обаче децата ще трябва да ползват електронни ресурси, учителят трябва да ги провокира да търсят и извличат информация, подчерта Вълчев.
Децата се отнасят малко по-несериозно към външното оценяване, този изпит има репутационно значение. По другите изследвания сме на 8-мо - 9-то място в Европа по четивна грамотност. Имаме проблеми между 4 и 9 клас, в периода, в който децата имат най-малко желание за учене, но това е проблем на системата, коментира Вълчев.
Имаме положителни резултати – повече деца от ромски произход имаме в системата и повече от тях продължават в гимназиален етап, добави Вълчев.
За скандала с „Под игото” и затова, че над 6 000 архаични думи са заменени с аналози от съвременния българския език, Вълчев заяви: „При PISA всички страни констатират проблем с комуникативните умения, децата четат от екрани, предимно кратки текстове. Имаме още по-голям проблем с мотивиране на учениците за четене. Под игото съдържа хубави думи, които е добре децата да научат. Децата трябва да заучават нови думи”. Убеден съм, че има по-добри варианти да ги накараме да четат българска литература от този период, така отговори Вълчев дали одобрява „превода” на „Под игото”. /БГНЕС