Повод за настоящия текст е интервюто с г-н Никола Димитров, публикувано на 25 април във Вашия вестник под заглавие „Казусът на Северна Македония: предизвикателство пред надеждността на ЕС“.
Наистина, казусът на Република Северна Македония е предизвикателство, но най-вече за надеждността на самата държава–кандидат.
Проблемът между България и Република Северна Македония (ще използвам РСМ за краткост) не е такъв, какъвто г-н Димитров твърди в неговото интервю.
България няма никакви претенции към суверенитета на РСМ, нито пък оспорва суверенното право на гражданите на РСМ да се самоопределят или да наричат езика си, както намерят за подходящо. Да се твърди обратното е единствено опит да се очерни позицията на България.
България бе първата, която призна тази държава и й предостави жизненоважна за нейното оцеляване икономическа и военна помощ. Ние предотвратихме опасността конфликтите в Югославия да задушат тогавашната БЮРМ. По време на българското председателство на Съвета на ЕС през 2018 г. ние активно промотирахме европейската перспектива на Скопие. Безусловно подкрепихме присъединяването на РСМ към НАТО, тъй като това я закотви към Запада и неговия отбранителен съюз.
Междувременно, Скопие не се раздели с идеологическата доктрина от югославската ера, а продължи да извлича идентичността си от фалшифицирането и присвояването на историята на България. РСМ трябва да преустанови всякакви претенции към историята и географията на България, така както наскоро стори това спрямо Гърция. Противно на общоприетото схващане – историческите спорове не са просто академични. Те имат много измерими последици в настоящето.
Фалшифицирането на историята присъства масово в учебниците на РСМ. Три поколения граждани, чиито предци до средата на XX век са се самоопределяли като македонски българи, са били индоктринирани в омраза към България. Именно върху тези исторически фалшификации Скопие изгражда малцинствените си претенции спрямо България.
След разпада на Югославия Скопие пропусна възможността да се раздели с атавистичната държавна доктрина на „македонизма“. Някога обслужваща югославските териториални претенции към България и Гърция, тя продължава да представлява същността на вътрешната и външната политика на РСМ. Това доведе до над десетилетен спор с Гърция и до продължаващи иредентистки претенции спрямо България.
Всички нови държави-членки на ЕС имаха смелостта да се изправят срещу своето тоталитарно минало. Този процес бе болезнен, но въпреки това – нужен, за да успеем да научим уроците на миналото. Отварянето на архивите от периода на Югославия би разкрил една наистина тъмна страница от историята на РСМ. Те съдържат доказателства за етническо инженерство, стартирало в средата на 40-те години, ще покажат процеси срещу българи и масови екзекуции през 1945 г. познати като Кървавата Коледа. През август 1945 г., по волята на Белград и Москва, местният български диалект е провъзгласен за официален „македонски език“, докато концентрационните лагери като Голи оток са били претъпкани с хора, противопоставящи се на това етническо инженерство.