Агенция БГНЕС публикува пълния текст на интервюто с Валери Запрянов
БГНЕС: Все по-често чуваме, че светът ще бъде различен след пандемията от коронавирус. Как според вас би изглеждала една такава промяна и как тя ще се отрази върху журналистиката и медиите? Валери Запрянов: И аз чувам, че светът ще бъде различен, но още не знам дали ще бъде по-добър. Ако пандемията удари лакомията – голямата лакомия на трансграничните компании, и малката, домашна лакомия на Ханс, Жан и Иван, ще бъде прекрасно. Защото светът загуби чувството си за мярка и достатъчност и превърна излишеството в цел.
Но ако пандемията вземе хляба на милиони хора, ще бъде ужасно. Представете си свят, пълен с хора, станали излишни, с професии, станали излишни. Социалните и по-богати държави навярно ще се справят и ще овладеят положението, но по-малко социалните и прегърнати от корупция държави ще потънат в продължителна криминална революция. Глад срещу морал. Прекрасно време за нови месии, за затваряне на граници и за виновните чужденци, които изяждат хляба на местните.
Сигурен съм, че в това пресяване на хора и професии журналистиката ще оцелее, макар и много трудно, макар и с много жертви и промени. Защото обществото ще иска повече от всякога информация и коментари. Надявам се - вярната информация. Другата не е продукт на журналистиката. БГНЕС: Пандемията от коронавирус разголи един от най-големите проблеми на съвременното ни общество – липсата на сериозна журналистика. Смятате ли, че нейното време в България е дошло? Валери Запрянов: Сериозната журналистика не е скъп покойник, не си е отишла безвъзвратно, но е като зрънце сред плявата на скандалните, лъжливи и „атрактивни” писмени източници. Съгласен съм с вас, че това е проблем на съвременното ни общество. Защото една от причината за залеза на сериозната журналистика е в самото общество, в портмонето на всеки един. Потребителите се промениха, много от тях предпочетоха журналистическата чалга, защото гледат на писменото слово като на развлечение. Други се разочароваха от видими пристрастия на сериозните медии. Така настъпи любимото време за всички управляващи – пазарът да диктува потребностите. Сериозните медии станаха все по-бутикови, издръжката им стана все по-непазарна, което води след себе си други зависимости. В резултат на което обществото, подобно на Настрадин Ходжа, може дълбокомислено да констатира: „Тъкмо научих магарето да не яде, а то взе, че умря!”.