Вархели: Скопие да пристъпи към диалог със София за разрешаване на споровете

Еврокомисарят по разширяването Оливер Вархели каза на пресконференция днес, че македонските държавни служители трябва да се ангажират с директен диалог с България, за да разрешат споровете, предаде МИА.

"Работим ръка за ръка с българските и македонските власти, миналата седмица приех министъра на външните работи и вицепремиера и ги насърчих да се ангажират със съседа си, защото е от взаимен интерес да се намери решение, което да е приемливо и за двете страни", каза той.

Еврокомисарят потвърди, че целта на Европейската комисия, както и на германското председателство, е да се проведе първата междуправителствена конференция, т.е. отваряне на първите преговорни глави, до края на тази година.

„Все още се стремим към провеждане на първите междуправителствени конференции под германското председателство (до 31 декември). Това е посланието, което предадох на Европейския парламент и тук, като все още се надявам, че е възможно“, каза Вархели в отговор на репортерски въпрос за Албания и Северна Македония.

„Надявам се, че с това Съветът ще успее да продължи напред и да постигне споразумение относно рамката за преговори за двете страни“, каза еврокомисарят по разширяването.

За Европейската комисия Икономическия и инвестиционен план за Западните Балкани е знак, че европейската ангажираност в региона се увеличава не само по отношение на реформите, но и по отношение на сближаването на икономическите стандарти с тези на ЕС, особено предвид кризата, причинена от Covid-19.

С 9 милиарда от Предприсъединителния инструмент и допълнителни потенциални 20 милиарда публични и частни инвестиции чрез Гаранционния фонд за Западните Балкани, Европейската комисия се надява да внесе осезаеми промени на място за държавите и гражданите през следващите пет до шест години, каза Вархели.

"Очакваме този план да доведе до 3,6 процента ръст на БВП", добави комисарят.

Планът има за цел да свърже Западните Балкани с ЕС по-ефективен начин чрез пътища и железопътни линии, които ще свържат всички столици в региона, като същевременно инвестира в зелен преход чрез намаляване на използването на въглища.

Енергийният преход трябва да премине към газ и водород, което според проучванията би позволило 60% намаляване на вредните емисии на парникови газове в региона.

Замърсяването на въздуха, възобновяемите енергийни източници, водноелектрическите проекти, фотоволтаиците и по-доброто управление на отпадъците са сред основните области, с които страните от региона трябва да се справят с помощта на ЕС.

Цифровият преход, като друг стълб на този план, трябва да позволи да се спре изтичането на мозъци от региона, да се инвестира в образование, но също така и да се инвестира в необходимата инфраструктура. /БГНЕС