Васил Терзиев: Ще припомним на хората, че общината им е приятел

• Повече подкрепа за районните кметове.

• Край на „ремонт на ремонта“, начало на „ремонт от първия път“.

• Социалната инфраструктура за по-високо качество на живот.

• Нови учебни заведения, а не огромна бетонова джунгла.

• Връщане на усещането, че общината работи за хората, тя е техен приятел и те диктуват какво да се случва.

"София е град, където който и камък да вдигнеш, отдолу ще излезе проблем. Това ще се промени", заяви в интервю за БГНЕС кандидатът за кмет на София от ПП-ДБ („Спаси София“) Васил Терзиев.

Терзиев, който не вярва нито в астрологията, нито в нумерологията, ще представи програмата си в началото на октомври. В навечерието на старта на предизборната кампания пред БГНЕС той отговаря какви ще са основните приоритети, ако седне в кметския стол на „Московска“ 33. Местната коалиция, чийто кандидат е, получи номер 85 в бюлетината. Номер, който според Терзиев символизира шанса "за бъдещето на града, който всички обичаме – София".

Г-н Терзиев, нарекохте бюджета от 2,555 млрд. лв. „безотговорен“, ако си представим, че водим този разговор догодина, как би изглеждал „бюджетът Терзиев“?

Бюджетът е една от първите задачи, с които ще се захванем още след изборите. Смятам да дадем добър пример за това какво да очакват гражданите откъм разработването на бюджета.

При големите инфраструктурни проекти трябва да се види каква е проектната готовност и дали всичко заложено в капиталовата програма може да се изпълни. Средно 70% от капиталовата програма се изпълнява, като това включва метрото, чиято успеваемост е много по-висока, но за всичко друго е около 50%.

Вкарват се проекти, за които няма дори все още неодобрен план и затова не се изпълняват.

Децентрализация и развързване ръцете на кметовете?

Необходим е по-ясен процес при вземането на решения по проектите, идващи от районните кметове. Трябва да избегнем фаворитизирането на определени райони за сметка на други и да увеличим това, което те биха получили, тъй като в момента то е абсурдно ниско.

В момента средствата, с които районните кметове разполагат са около 300-400 хиляди лева за текущи ремонти, 10 хиляди за култура, 50-60 хиляди лева за поддръжка на детски площадки. Това няма как да сработи.

Едно от основните ни обещания е парите да отиват при районните кметове, да подобрим контролните инструменти, които те имат, за да извършват най-правилното за гражданите.

Столичният инспекторат трябва да стане подопечен на районните кметове и така постепенно да минаваме към модел, където те са по-овластени и по-близо до проблемите на гражданите.

Кои са важните инфраструктурни проекти на София?

Околовръстният път да бъде завършен. Свързването на Северната тангента и околовръстното с „Обеля“ и „Люлин“. Булевард „Копенхаген“, ул. „Филип Кутев“. Вътрешните и външните рингове на града трябва да бъдат оформени, за да може да се олекоти трафика, който минава през центъра и ключовите места на града. Доизграждането на метрото е също част от тези проекти.

Канализацията е друга наболяла тема на столицата. Не е нормално град като София, който има претенции да бъде модерна и европейска столица, да има толкова много райони, които страдат от проблеми с канализацията.

Във всеки един квартал трябва да има т.нар. „зелени оазиси“. Това са уредени места, където семействата с деца да могат спокойно да отидат, да има спортни съоръжения за всички възрастови групи. В момента почти всички площадки са за деца до 12 години.

Идва ли край на стандарта „хубаво е, ама не е готово“?

Тротоарите и улична инфраструктура трябва да бъдат направени веднъж като хората, а не ги ремонтираме на всеки две години. Нашият нов стандарт трябва да бъде ремонт от първия път.

Вечното дерби: София vs Пловдив. Двата най-големи български града в последните години се управляват от кметове на една и съща партия, но под тепетата нещата се случват по-качествено. Как си го обяснявате?

Пак опираме до ролята на кмет и до колко човек е ангажиран с проблемите на града. Има дори любов към града, има визия и къде иска този град да бъде след 5, след 10 години независимо кой ще дойде след него или нея. Ако това не се случва, има центробежна сила и всеки започва да прави каквото си иска без контрол и без посока. Резултатът е видим, когато град е управляван от човек с визия и когато е оставен на автопилот, какъвто е случаят със София.

Презастроена ли е София?

Части от София е по-застроена, отколкото би трябвало да бъде. Ако я сравняваме със Сеул, не е, но ако я сравняваме с това, какво би мога да бъде, ако се беше развивала правилно и имаше по-добро планиране – да.

Отивайки в „Кръстова вада“ и „Манастирски ливади“, например, виждаш веднага проблемите – няма улици, няма тротоари, няма социална инфраструктура, училища, детски градини. От тази гледна точка има небалансирано застрояване, липсват нещата, които качват качеството на живот.

В райони като „Младост“, „Искър“ и „Дружба“ между панелните блокове, в зелените площи пък започват да се появяват блокчета. А това въобще не е съобразено с транспортната инфраструктура, с паркирането.

Това е един от най-големите проблеми на града и в един момент се е счупила нишката. По времето на социализма е имало наредба, която е урегулирала как всичко трябва да отговаря на определени параметри – плътност, озеленяване. В момента това не се оценява.

Общият устройствен план е дългосрочна цел. Вероятно нов няма да се случи в рамките на един мандат, но всички аспекти на планирането трябва да се навържат.

Архитект Любо Георгиев говори за параметрично строителство. Ясни параметри, след като те бъдат заложени в плана, общината си влиза в ролята, изгражда инфраструктурата, така няма да се налага инвеститорите да го правят. Да, цената на строителното разрешение е по-висока, но получаваш всичко наготово.

В старите квартали в централната градска част смятаме да работим със собствениците за опазване на зелените площи. Собственици на терени ще бъдат обезщетявани с други, но да запазим гражданския интерес там, където не са останали много зелени площи.

В повечето европейски градове площади като родния „Александър Невски“ изглеждат по-различно – няма коли и са пешеходни.

Чували ли сте някой архитект да казва „проектирах училище, поликлиника, музей“?

Веднъж. Това беше арх. Христо Станкушев, който проектира детска градина в „Лозенец“. Училище новопостроено няма от много години.

На първо време трябва да решим проблема с детските градини. Неприемливо е и е безобразие N-ти мандат да става дума за това какво ще правят 10 хиляди места и как нямало места.

Не може за 4 години да се построи огромна бетонова джунгла, а да не могат да се построят няколко детски учебни заведения. Нашият фокус би бил върху детските градини, разширение на текущите, построяване на нови, довършване на започналите проекти.

Общината ще помогне да се облагороди училищната инфраструктура. Ако трябва да започнем отнякъде облагородяването на кварталите, то да започне от училищата и те да станат оазиси за хората, за почивка, за спорт. Гражданите трябва да бъдат въвлечени в този процес, а общината да осигури повече сигурност – камери и по-активна роля на Общинска полиция в определени моменти от деня. Читалищата са друг начин по-който да върнем усещането за общност. Хората трябва да бъдат заедно, за да придвижим дневния ред на града. Политиците служим на тях, но и те трябва да бъдат активна страна. Така няма да се вземат решения в изолация.

Как бихте работили с разпокъсан Столичен общински съвет?

Работим за мнозинство. В астрология и нумерология не вярвам, вярвам в добрата работа. Със сигурност вярвам в добрите идеи, които са в интерес на гражданите, които са добре комуникирани, подготвени и обмислени. Ако това го има, би трябвало Общинският съвет да работи в интерес на гражданите независимо от коя политическа сила идва. По същия начин не би трябвало добра идея от ГЕРБ, от „Възраждане“ или от БСП да бъде отписана, само защото е тяхна.

За нас най-централно е да защитим публичния интерес. Веднъж щом прекрачиш прага на „Московска“, ти трябва да работиш за всички 1,6 милиона граждани. Не за определени фирми, не за определени райони, а за гражданите. Основната промяна, по която ние ще работим е да е ясно как се взимат решенията.

Най-доброто лекарство е прозрачността. Кметът и администрацията имат една голяма трибуна, от която да си комуникират с всички заинтересовани страни и да дадат гласност на идеите, а когато има и публичен натиск, да бъде взето решението, което ще е в публичния интерес.

Какво ще направите с Паметника на съветската армия?

Чакаме го да отиде в заслужен отпуск в Музея на социалистическото изкуство.

Как си представяте мястото без монумента?

Място, което разказва по-добре българската история. Нещата, с които ние да се гордеем. Аз бих мислил за паметници и произведения на изкуството, които да ни водят в тази посока. Добрите решения се вземат, когато събереш най-правилните хора на едно място и им дадеш свобода да стигнат до нещо по-смело.

Какво ще се случи с археологическите разкопки при Света Неделя, ЦУМ и някогашния „Шератон“?

София е град с много история и е престъпление, че не го използва правилно за качествен туризъм. Не за уикенд туризъм, а качествен. Ние не бихме ги зарили, а бихме ги използвали за реализиране на мащабни проекти, които да ги направят достъпни.

Кое беше последното място в София, което ви потресе с облика си?

Улица „6-ти септември“, централна градска част. Това е поредният ужасяващ ремонт, където всичко е направено по начин, по който никой от нас не би го приел, ако беше наша собственост.

Не бих искал да продължавам да наблюдавам в моя обичан град подобни гледки. Необходим е „черен списък“ или някакъв механизъм за фирмите, които системно не се справят, да не са добре дошли да работят с общината.

Най-честият аргумент за недобре свършена работа е, че няма хора. Как може в частните къщи, големи имоти или пред големи търговски центрове всичко да е като римска мозайка? Тоест, хора има, но те или не искат да работят по проекти, или не им се дават инструментите да свършат работа.

Много от фирмите изпълнители, като ангажираните с ремонта на жълтите павета, например, се справят изключително добре в Сърбия, в Румъния или в Гърция. Защо не могат да се справят в България, а за много по-големи проекти успяват навън?

Решението е значително по-добри задания, значително по-добри процедури и оставяне на фирмите да работят на свобода. Когато това нещо се случи, когато изпълнителят е фокусиран върху качеството изпълнение на доброто задание, ще започнем да виждаме по-добри резултати.

Готов ли сте да поемете всички удари които ще дойдат, ако има забавени обещания?

Съзнаваме, че ще има голяма нетърпимост към обещания, които са дадени, но не са изпълнени. Очакванията след 17 години управление на ГЕРБ ще са огромни, затова се готвим много бързо и от управление, за да може да се ориентираме и да не се лутаме в общината. Това е голямо предизвикателство.

Кога ще обявите програмата си?

Програмата ще я обявим в началото на октомври, заедно с резултатите от едно всеобхватно и интересно проучване за качеството на живот. Проучването съпоставя какво се е променило между 2018 и 2023 година.

Готов ли сте на предизборен дебат в това студио с кандидата за кмет на ГЕРБ-СДС Антон Хекимян?

Готови сме за дебати, готови сме за сблъсъка. /БГНЕС