„До момента бяхме постигнали в програмата да има предвидени 900 млн. лв. за пряка подкрепа на инвестициите в съществуващи предприятия. Това е съфинансиране за такива инвестиции, това е за подтикване на такива инвестиции. Тези 900 млн. лв. сега се предлагат да станат 500 млн. лв., което е неприемливо за всички организации на бизнеса. Ние искаме обратното – те да се увеличат, а не да се намаляват“, заяви Велев и поясни, че те са искали финансовият ресурс в това направление да бъде 2 млрд., като към тези 900 млн. лв. бъдат добавени още 400 млн. за технологична модернизация и още 700 млн. лв. за производство и съхранение на енергия от ВЕИ.
Друг притеснителен момент за бизнеса е, че по-голямата част от целия размер на тези средства за икономическа трансформация се предвижда да бъдат под формата на финансови инструменти.
„Финансовите инструменти първо, че ги има в достатъчни количества, второ те не стигат до реалния сектор. Те се разтварят в банковата система и са подкрепа за банките, не за индустрията и това ще забави възстановяването, а няма да го ускори. В момента се предлагат на пазара достатъчно финансови инструменти както като гаранционни схеми, така и като фондове за дялови инвестиции. Интересът към тях не е голям, има излишъци на предлагане. А това, което е огромен недостиг като търсене са съфинансиране на проекти за технологична модернизация, за цифровизация, за роботизация, за енергийна ефективност“, коментира той и уточни, че от всички организации на бизнеса това се възприема като отстъпление от завоюваните позиции и влошаване, а не подобряване на плана.
Велев запита и защо държавата не предвижда използването на кредити, които се полагат по плана.
„Ние имаме право на близо 9 млрд. лв. под формата на 30-годишен кредит по плана, освен 12 млрд. лв. за грантове. При сегашната ситуация те биха били безлихвени, ако не с отрицателни лихви 30-годишни кредити, които могат да бъдат използвани за целево насърчаването на изграждане на ВЕИ, така и за една по-мащабна програма за енергийна ефективност, т.нар. саниране. Неползването на този финансов ресурс е необяснимо“, каза Велев и поясни, че именно тези въпроси ще бъдат обсъдени във вторник с ресорните министри, между които е и един вицепремиер.
По отношение на социално-икономическите мерки, председателят на АИКБ заяви, че сегашният дизайн на мярката 60/40 е изработен заедно и в диалог между правителството, бизнес и синдикати.
„В условията на ограничения направихме най-добрия възможен дизайн на мярката за месеците юни и юли“, поясни Велев и каза, че съвсем скоро трябва да седнат на масата на преговорите, за да начертаят нови мерки за периода август-декември и да предвидят подкрепа на бизнеса в условия на евентуална нова вълна.
„Трябва да направим проект за такива мерки за подкрепа на заетостта и предприятията за месеците от август до края на годината. Мярката, която предлагаме със синдикатите е 75/100. Тя означава, че когато предприятието работи, то плаща 100% за времето, в което работи, а за времето, в което не работи, защото му е забранено или няма поръчки, респективно не работи, или е минало на непълно работно време – затова време програмата компенсира 75% от възнагражденията на хората“, обяви той.