След няколко месеца, на 2 април 1861 г. в Сикстинската капела в Рим, архимандрит Йосиф Соколски е ръкоположен за архиепископ и глава на Католическата църква от източен обред на българите лично от папа Пий IX в присъствие на висши духовници, влиятелни политически фигури, дипломатически представители и делегация на присъединените към Рим българи. На 14 април делегацията се завръща в Цариград. На 23 април, Великден, архиепископ Соколски извършва тържествено владишко богослужение, а на 1 юни 1861 г. султан Абдул-Меджид издава берат, с който Йосиф Соколски е признат за духовен глава (милет баши) на българите, които се съединиха с Рим. От това възниква и Български апостолически викариат (Apostolicus Vicariatus Bulgarorum), който съществува до 1883 г.
Ето как 10 години преди създаването на независимата Българска екзархия през 1870 г. кукушани извоюват признаването на българската народност с помощта на Запада. Те успешно успяват да използват противоречията между Запада и Изтока, между католицизма и православието, по същия начин, по който умелият български дипломат от Средновековието цар Калоян /1197-1207 г./ се противопоставя на гръцките амбиции за доминация.
Приемането на Унията за кукушани е акт на признаването им за българи, за да могат свободно да изповядват своята религия на родния си език. За постигането на тази цел те са готови рязко да скъсат връзката си с Гръцката патриаршия.
Именно в такава семейна среда на българи униати, на 4 февруари 1872 г. в Кукуш се ражда и водачът на българското национално-освободително движение в Македония и Одринско Гоце Делчев. Той завършва българската гимназия в Солун „Св.св. Кирил и Методий“, продължава обучението си във Военното училище в София, става учител на Българската екзархия и създава през 1893 г. Българския македоно одрински революционен комитет /БМОРК/, който подготвя и осъществява Илинденско-Преображенското въстание, в разгара на което той загива в битка край село Баница на 4 май 1903 г. /БГНЕС