Велика сряда

Евангелие от Марк 14: 1-9

УМИВАНЕТО НА ГОСПОД ИИСУС ХРИСТОС С МИРО

След два дни идваше Пасха и празника Безквасници; а първосвещениците и книжниците гледаха как да Го уловят с измама и да убият; но казваха: само да не е на празника, за да не настане смут у народа. И когато Той беше във Витания, в къщата на Симон Прокажени*, и седеше на трапезата, приближи се една жена*, която носеше алабастрен съд с миро от чист, драгоценен нард и, като счупи алабастрения съд, възливаше върху главата Му. А някои негодуваха и казваха помежду си: защо стана това прахосване на мирото? Та не можеше ли да се продаде за повече от триста денария и парите да се раздадат на сиромаси. И роптаеха против жената. Но Иисус им рече: оставете я; защо я смущавате? Тя извърши добро дело за Мене. Защото сиромаси винаги имате при себе си и когато поискате, можете да им сторите добро; но Мене не всякога имате. Тя извърши каквото можа: изпревари, та помаза тялото Ми за погребение. Истина ви казвам: където и да бъде проповядвано това Евангелие по цял свят, все ще се разказва за неин спомен и за това, което тя извърши.

Симон Прокажени много от библеистите, включително и блаж. Теофилакт Български, считат, че е един и същи със Симон Фарисей. Носел прозвището „Прокажен“, тъй като наскоро бил излекуван от Господа от нелечимата болест. Други допускат, че е бащата на Лазар, който поканва на угощение Иисус Христос и учениците Му в дома си, за да изрази радостта си, че синът му е повторно оживял.

приближи се една жена“ е израз, който също е предизвиквал противоречиви предположения сред тълкувателите. Като се има предвид защитната реч на самия Христос към жената, повечето от библейските изследователи считат, че това е прочутата разкаяла се грешница Мария Магдалина. Потвърждение на това предположение е стихът от църковна песен, която се пее в православната вечерна служба на Велика сряда: „От дълбината на смъртността ме възкреси така, както въздигна Лазар четвъртодневен.“

Евангелие от Матей 26: 1-5, 14-16

ЮДА УГОВАРЯ ЦЕНАТА НА ПРЕДАТЕЛСТВОТО

Когато Иисус свърши всички тия думи, рече на учениците Си: знаете, че подир два дни ще бъде Пасха и Син Човешки ще бъде предаден на разпятие*. Тогава първосвещениците и книжниците и стареите се събраха в дома на първосвещеника на име Каиафа и решиха в съвета да уловят Иисус с измама и да го убият; но казваха: само не на празника, за да не стане смут у народа. Тогава един от дванайсетте на име Юда Искариот отиде при първосвещениците и рече: какво ще ми дадете, за да ви Го предам. А те му предложиха трийсет сребърника. И тогава той търсеше сгоден случай да Го предаде.

Разпятие е стара дума със значение „ разпъване“. В случая става дума за Разпъването на Кръста на Господ Иисус Христос. В древността самото наказание чрез разпъване на кръст се е считало за най-позорната, мъчителна и жестока смърт. На разпъване били осъждани само най-опасните разбойници, убийци и роби, извършили най-грозни престъпления. Агонията на разпънатите била продължителна и невъобразимо мъчителна. Те, буквално казано, умирали от тежестта си: органите им се смъквали надолу така, че вътрешността на тялото им се напълвала с кръв, дробовете били притискани и разпънатият преставал да диша и умирал от задушаване. За да облекчат страданията им, стражите, които стояли до мъчещите се, им приготвяли напитки, с които ги упоявали и те изпадали в унес. Според еврейския закон разпъването на кръст служело като проклятие, опозоряване завинаги и с това може да се обясни защо членовете на синедриона с такова завидно упорство са настоявали Господ Иисус Христос точно това наказание да понесе. От друга страна самият Кръст и Разпънатият на него имат символно значение: съединяването на двете части – вертикална и хоризонтална – изобразява целостта и единството на Твореца и Творението, единството на видимия (материален) и невидимия (духовен) свят; двете неразделими, но и несляти природи на Иисус Христос – Божествената и човешката. Най-накрая самата фигура на Разпънатия покрива цялата фигура на Кръста, което в преносен смисъл означава, че Неговата власт е над целия свят и жертвата, в която Сам себе Си принася, се отнася за всички хора по цялата земя. /БГНЕС

----------------------

Соня Зафирова, философ. Текстът, който е предоставен специално на БГНЕС, е част от книгата „Христовата светлина просвещава всички“, която предстои да излезе.