Евангелие от Матей 28:1- 11; 16 - 20
И като мина събота, на разсъмване, в първия ден на седмицата, дойде Мария Магдалина и другата Мария* да видят гроба. И ето, стана голям трус: защото Ангел Господен слезе от небето, пристъпи, отвали камъка от вратата гробни и седеше върху него; видът му беше като светкавица, а дрехата му – бяла като сняг; и пазачите, уплашени от него, се разтрепериха и станаха като мъртви. Ангелът се обърна към жените и им рече: не бойте се; зная, че търсите разпнатия Иисус; няма го тук; Той възкръсна, както беше казал; дойдете, вижте мястото, дето е лежал Господ, и идете скоро, та обадете на учениците Му, че Той възкръсна от мъртвите, и ето, изпреварва ви в Галилея; там ще Го видите. Ето, казах ви. И като излязоха бързо от гроба, те със страх и радост голяма се завтекоха да съобщят на учениците Му. А когато отиваха да съобщят на учениците Му, ето, Иисус ги срещна и рече: РАДВАЙТЕ СЕ! А те се приближиха, хванаха се за нозете Му и Му се поклониха; тогава Иисус им казва: не бойте се; идете и съобщете на братята Ми, да идат в Галилея и там ще Ме видят.
Когато те отиваха, ето, някои от стражата, като влязоха в града, съобщиха на първосвещениците за всичко станало.
А единайсетте ученици отидоха в Галилея, на планината, дето им бе заповядал Иисус; и като Го видяха, поклониха Му се, а някои се усъмниха.
И като се приближи Иисус, заговори: ДАДЕ МИ СЕ ВСЯКА ВЛАСТ НА НЕБЕТО И НА ЗЕМЯТА. И тъй, идете и научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа, и като ги научите да пазят всичко, което съм ви заповядал, и ето, АЗ СЪМ С ВАС ПРЕЗ ВСИЧКИ ДНИ ДО СВЪРШЕКА НА СВЕТА. АМИН!
Възкресението е събитието, при което Господ Иисус Христос се възвръща отново към живота след смъртта Си на Кръста. На това събитие е посветен и прославен най-големият християнски празник, наречен още Светло Христово Възкресение.Дълбочината на смисъла, заложена във Възкресението, е търсена и обсъждана от много богослови в миналото и сега. Част от тази дълбочина е побрана във въпроса: „каква съдба би имало човечеството, ако християнството не беше увенчано с Възкресението на своя Основател Иисус Христос?“ На него св. Григорий Нисийски, отговаря, че без Възкресението човечеството щеше да бъде лишено от най-главното – смисъла и оправданието на своето съществуване. Ако смъртта не беше победена от Христос и животът има край, то, за какво собствено, се трудим и трупаме знания, за какво се борим срещу злото и аномалиите в заобикалящия ни свят? Ако мъртвите не възкръсват, ако няма вечност, то с какво сме по-горе ние, хората, от другите твари?! Или животът ни се изчерпва с това да „станем от сън, да ядем и пием, тъй като утре ще умрем и вече няма да ни има?!“ Вярата във вечността на живота, във възкресяването ни като лично събитие и проумяване съвсем не са лесни, защото човек е подвластен на промяната, движението и преходността на света. В тази трудност да осмислим дълбочината му ни помага св. Атанасий Велики, който задава още по-значимия въпрос:“ кой може и как може да бъде победена смъртността на днешния човек?“ Светителят не се бои да види, че щом човекът е сътворен от хаоса, от нищото, в него е заложено семето на смъртта и актът на Грехопадението превръща смъртта в част от нашия живот. Чрез греха човек уврежда телесната част от себе си, но душата му запазва своите най-важни способности: да познава и да избира, защото има познание за добро и зло, чрез свободната си воля доброто вместо злото. Следователно опората човек я има в себе си: да не уврежда и погубва душата си. Защо е възможно Христовото Възкресение? – защото е възможно Христовото Зачатие. То е чудо не защото не е станало по познатия ни начин – чрез тайнството „брак“ между мъж и жена, установено след Грехопадението. То е чудо, защото по волята на Бог Отец чрез оживотворящата сила на Самия Дух Свети става възможно раждането на чистия от греха Човек в личността на Христос. С Възкресението Си Христос побеждава смъртта не само за Себе Си, а за цялото човечество. Това означава, че чрез жертвата Си, Той връща на нас, хората, първоначалния ни вид така, както сме сътворени: със съвършена телесна форма и съвършена душа, заради които се казва, че сме „образ и подобие Божие“. Поради всичко изброено дотук, можем да разберем думите на Антоний Сурожки, че Възкресението Христово извежда от бездната на смъртта не само човешкия род. Този акт е с жизнеутвърждаваща сила и вселенско значение, защото възвръща достойнството на природата, космоса, материята чрез Христос, побрал в себе си и Бога, и човека. Наличната, видима материя добива най-висок морален статус и, ако това се разбере, ще се разберат и началните стихове на Битие, където след всеки ден, Господ заключава, че „това е добро, твърде добро“. Чрез Възкресението Христово, продължава св. Антоний, всичко се устремява към пълното си възстановяване, към съвършения си вид, разрушен преди това от смъртта. Оттук следва, че Царството Божие не е някаква илюзия, мираж, „новото небе и новата земя“ не са стилистични похвати и че Бог става Бог на всичко и всички и Псалмопевецът е имал основание да възкликне: „всяко дихание да хвали Господа“ (Пс. 150). Проследяването на процеса на установяване времето и реда на честването на Възкресение Христово по много задълбочен начин в българската богословска литература е изследвано от архимандрит Авксентий. Двата подвижни празника - Възкресение и Петдесетница - са послужили за основа на годишния празничен цикъл на православната ни Църква. Само тези два празника имат своя предобраз в Стария Завет: Възкресението в Пасха (Изходът на евреите от Египет - “земята на робството”) и Петдесетница (дадените от Господ на евреите Десет Божи заповеди чрез пророк Мойсей). За извънредната значимост на Възкресение Христово пише и св. Йоан Дамаскин в своя Канон за Пасха, като го нарича “празник на празниците и тържество на тържествата”, защото, ако старозаветната Пасха чества преминаването от евреите на Червено море, избавлението им от Египетския плен и влизането им в “страната на свободата”, то новозаветната Пасха е натоварена със следния дълбок спасителен смисъл: Божият Син превежда целия човешки род от смъртта към живота посредством Възкресението Си.Още през 325 г. на Първия вселенски събор в Никея е установено времето на празнуването на Възкресение Христово: първият неделен ден след първото пълнолуние след пролетното равноденствие. Това изчисление от тогава до днес е поверено на архиереите на Александрийската църква.Накрая ще заключа с думите на архимандрит Авксентий: “Възкресението Христово е печатът и завършекът на целия изкупителен подвиг на Богочовека. Възкресението Христово побира в себе си цялото новозаветно благовестие, изпълнено с безусловната вяра и светлия оптимизъм за нашето спасение. И то ни е дадено от Сам Господ Иисус Христос, Който ни казва: “Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, и да умре, ще оживее” (Иоан 11: 25). Мария, майката на Яков е вече спомената по-горе Мария Клеопова. Тя е съпруга на по-малкия брат на св. Йосиф Обручник. Двете със св. Богородица дълго време са живели в един дом и са били много близки помежду си. Мария Клеопова е стояла до св. Богородица неотклонно по време на осъждането, поругаването, Разпятието и Възкресението на Христос.Саломия е майка на двамата апостоли Яков и Йоан Богослов. Тя е и сред първите жени, повярвали в Христос. Придружавала Го е и Му е помагала през цялото време на Неговите пътувания из Палестина. Тя е присъствала на Разпятието и е една от жените мироносици. /БГНЕС
----------------------
Соня Зафирова, философ. Текстът, който е предоставен специално на БГНЕС, е част от книгата „Христовата светлина просвещава всички“, която предстои да излезе.
