Вериги за българския храм "Св.Никола" в Кюстенджа/Констанца

В непосредствена близост до централния площад на Кюстенджа/Констанца гордо стърчи някогашния български храм „Свети Никола“. Църквата е на няколкостотин метра от старото казино в града, което в момента е почти напълно ремонтирано, предаде репортер на БГНЕС.

И казиното, и храмът „Свети Никола“ са изцяло в бяло. Но, докато храмът за забавления и хазарт и днес запазва бялото си минало, духовният храм „Свети Никола“ е потънал в пълен мрак за собственото си минало. Българската църква „Свети Никола“ е построена през 1889 година. До нея е имало и българското училище. Храмът остава български до средата на 1940 година, когато е извършено истинско кощунство - всички българските надписи и следи са изтрити и унищожени. Днес входната порта на „Свети Никола" е опасана от верига с голям катинар. В двора се вее румънският флаг, а пред храма няма и един ред за миналото, за историята на този храм. На 50-на метра от църквата върху входа на една от съседните сгради има табела, на която пише: Дружество на българите в Констанца „Единство“. В края на 19-ти и началото на 20-ти век, Кюстенджа е с преобладаващо, с над 70 процента, българско население. За това свидетелстват всички западни дипломати и учени от онова време. Днес никой не знае, а и малцина се интересуват от броя и съдбата на оцелелите българи, не само в Кюстенджа, но и в цяла Северна Добруджа.

Църквата „Свети Никола“ в Кюстенджа има същата съдба като старата българска църква „Св. Кирил и Методий“ в Дедеагач/Александруполис, която е осветена преди 130 години. В средата на 50-те години на миналия век гръцките власти заличават всичко българско в този възрожденски храм – стенописи, икони, църковни принадлежности, надгробни плочи, списъци с дарения, книжнина, - всичко е унищожено – да се каже, че е заличено, е неточно.

Обяснение като това, че става въпрос за пропуск и недоглеждане от страна на властите в Кюстенджа за храма „Свети Никола“, изчезва на мига след като напуснете площада и на стотина метра се намирате пред църквата „Метаморфозис“. Тук няма вериги. Няма катинари. Църквата е отворена още в ранните часове на деня. Има гръцки, английски и румънски табели, а и на самия храм има мраморна плоча със сведения на гръцки. И разбира се гръцки флаг. Но, най-позорното е, че пише, че това е бил "единственият православен храм в Констанца до 1900 г."

Всеки посетил/обиколил „Свети Никола“ си тръгва с висок поглед към небето търсейки отговор на един прост християнски/православен въпрос: Защо е това варварско посегателство? Защо се крие миналото? И така вървейки към централния площад на Кюстенджа, се изправяш пред внушителната сграда на археологическия музей, която също като „Свети Никола“, е построена в края на 19-ти век.

Въпросите обаче стават безсмислени, когато се изправиш пред статуята на римския поет Овидий в центъра на площада. Овидий е умислен, вперил поглед в земята. Древноримският поет, който е считан за един от най-значимите римски елегисти, е изпратен тук на заточение след написването на „Метаморфозите“. Причините за неговото изгнание/заточение и днес са загадка. Така, както остава загадка, желанието на съвременниците да изтрият част от миналото на Кюстенджа. Миналото, от което всяко ново поколение трябва да се гордее, или да сведе глава пред жестоката истина. /БГНЕС