Везенков: Ще дам всичко от себе си отиването ми в НБА да е само началото

Ще дам всичко от себе си отиването ми в НБА да е само началото. Това заяви родният баскетболист Александър Везенков на първата си официална изява след преминаването в Сакраменто Кингс, предаде репортер на БГНЕС. Везенков се превърна във втория ни играч, който ще играе в НБА след президента на БФ Баскетбол Георги Глушков, който също присъства на днешната пресконференция.

Везенков говори за предизвикателството да бъде в НБА. „Да, то всичко беше от 3-4 юли – тогава беше по-емоционално, когато трябваше да премисля какво ще се случи, отидох и до Щатите за 4-5 дни. Със сигурност това е ново предизвикателство за мен, отивам в по-голяма страна – това е една мечта, която всеки един баскетболист иска да преживее. Продължавам да тренирам, да се фокусирам ментално и физически, да отида максимално подготвен, за да може това да ми помогне на терена“, започна той и продължи:

„Всичко почна през декември месец, когато за първи път помощник-генералният мениджър дойде в Атина. После дойдоха генералният мениджър, треньора, вицепрезидентката, скаута…5-6 човека дойдоха. Чух как звездите на отбора говорят за мен. След като се запознах с тях, те се оказаха земни хора – има и суперзвезди. Цялата организация е така направена, подобно на тази в Олимпиакос, всички работят като отбор и екип, като едно семейство. Това се виждаше и от стила на игра на Сакраменто. Мисля, че тези неща са плюсове и помогнаха за моето решение. В интерес на истината, правата ми минаха през много отбори – с Бруклин, с Кливланд, там нещата бяха ясни. През тези години мисля, че бях близо да мина в един отбор, но не се случиха нещата. НБА е една мечта, но не искам да правя нещо, просто за да съм там. Искам да имам възможност да се развивам – да мога да помогна на отбора и на себе си. Това лято всичко беше ясно за моята роля и това, което искат от мен, мисля, че беше правилният момент. Със сигурност беше емоционално – като виждаш един човек 5-6 години всеки ден, трудно се разделяш с него. Всички го приеха много добре – всеки искаше да ме задържи в Олимпиакос, дори една част от мен искаше да остане. Всеки ми пожела успех. Първоначално исках номер 14 или 41, но тъй като ги нямаше – не мога да кажа, че го взех заради феновете на Олимпиакос или Василис Спанулис – мисля, че ще ми пасне“, каза още Саша и по отношение на раздялата си с Олимпиакос.

Българският баскетболист бе категоричен, че неговият опит ще му бъде полза отвъд Океана. „Не, не ги познавах момчетата, не можах да се запозная – на Сабонис му се роди второ дете, той е прекрасен човек. От друга страна, треньорът, когато ти каже, че те иска, това не означава, че ти е гарантирано титулярно място. Който е готов да помогне, ще получи шанс в Сакраменто. Със сигурност моят опит ще помогне – адаптацията ми извън терена, колкото по-бързо се адаптирам на новия стил на живот, толкова ще си проличи и на терена“. На въпроси на БГНЕС относно това на кои качества ще разчита, за да се наложи в НБА, и какви игрови минути очаква да получи в началото на сезона, той отвърна: „Нищо няма да променям. Знам каква ми е силата – затова отивам, защото мисля, че мога да помогна на този отбор. Нямам някакви очаквания, искам просто да се боря всеки ден, да покажа, че заслужавам да съм там. Не очаквам нито 30 минути, нито да не играя – те са толкова много мачове, че със сигурност ще играя някакво време. Не слагам допълнителни очаквания – тренирам всеки ден, опитвам се да съм подготвен и да видим какво ще стане“.

Везенков заяви, че ще направи всичко по силите си, за да запали децата към баскетбола. „Разговаряхме с него (б.ред – собственика на Сакраменто), нищо конкретно – и той показа, че се радва да съм там. Генерално, Сакраменто е един отбор, който 18-19 години не бе в плейофите. Това, че завършиха трети, очакванията са много големи – баскетболът е основен спорт. Затова, следващият сезон всеки очаква отборът да побеждава, включително и собственикът. Да, от една страна е много хубаво, и радост, и всичко позитивно – от друга страна е и отговорност. Всяко едно дете знае за НБА – докато играех в Гърция беше едно, макар че Евролигата е много силна, с преминаването ми в НБА, малките започнаха малко по малко да се интересуват. Конкретно баскетболът е много труден спорт – трябва да полагаш усилия. В момента най-важно е да вкараме децата в залата. Има проблеми навсякъде, всеки е виновен за сегашното състояние на баскетбола – време за рестарт има, но не трябва да се губят децата. Има един преходен период, в който изоставаме. Ще направя всичко възможно, за да запаля децата по баскетбола“.

„Преди е било много по-трудно европейците да играят в НБА – виждаме, че трима от четиримата най-добри играчи са от Европа. Много по-лесно е с информацията, треньорите си говорят помежду си. От друга страна, моето семейство го преживя много емоционално – предполагам за един родител детето му да отиде в НБА е нещо уникално. Радостта е едно, но отговорността и предизвикателството са друго. Семейството ми винаги ще бъде до мен да ме подкрепя. Да видим дали отиването ми там е максимумът. Ще дам всичко от себе си отиването ми в НБА да е само началото. Най-голямата разлика са почти 10 години – тогава бях на 19, абсолютно не бях готов за Евролигата, нямах и самочувствието, което имам сега, както и базата, която изградихме с моя екип в последните 3-4 години. Стигнахме два пъти до Финалната четворка. Нова лига е, много по-бързо се играе, атлетизмът е на друго ниво – но и Евролигата не е за подценяване, от 5 октомври всяка една победа е от значение. Имам повече мотивация, по-готов и зрял съм. Не мисля, че ще попадам в тази ситуация, но и да попадна, знам какво да направя. Първо, не знам дали са гледали Финалната четворка. Относно националния отбор, това е въпрос на преговори, дали националният отбор ще се бори за нещо. На два мача сме от класиране за квалификациите, но и на два от отпадане. Винаги когато съм свободен, съм готов да играя за националния отбор. Да, до последните 24 часа всичко беше 50/50. Олимпиакос беше добър отбор, познавах абсолютно всичко. За да спечелиш една титла, накрая печели само един“, продължи той по отношение и на националния отбор.

Саша призна, че все още не си е намерил жилище в Сакраменто. „В Сакраменто бях само два дена – заминавам края на август, тренировките започват средата на септември, сезонът – в края на октомври, така че ще имам време да си намеря жилище. Sofia Eagles виждам желание за развитие на деца, видях нещо хубаво – деца, които се усмихват, когато са в залата. Тази академия е осигурила 2-3 зали, което е основен проблем в България. Вината е в абсолютно всички – ако ти не го искаш, просто няма как да стане. Няма лесен път – може една година да си супер силен, но никой няма да помни какво е било, всичко се забравя за 10 дена. Всяка година трябва да показваш на какво ниво си. Моментите, в които ставаш по-голям, са много по-хубави от тези на 15-16 години. С всеки изминат ден мога да подобрявам абсолютно всичко – мога да науча много нови неща. Като трудности, чисто баскетболно нямам никакви притеснения. Ще ми е нужно време да видя какво иска треньорът от мен. Сега всичко е ново – първите 1-2 месеца, всичко си зависи от мен. В Ню Йорк, Бостън, Лос Анджелис – това е магията, да се докоснеш до всички тези играчи. Тези зали нямат нищо общо с европейските, просто са по-големи, говорим за един различен цвят. Това също повлия на моето решение – Сакраменто има отбор, който може да се развива. Моята цел е отборът да побеждава – когато това се случва, толкова по-важен си и ти в ротацията“.

На въпроси на БГНЕС относно това какво би взел от сегашните или миналите звезди и какво си е казал с треньора Майк Браун на първия мач от Лятната лига, Везенков сподели: „Нямам някой – много ми харесваше Дирк Новицки, когато играеше едно време. Харесват ми отбори, които раздават топката. От друга страна, треньорът е много отворен човек, нищо конкретно за мен, все пак е лято, имаме 7-8 месеца, в които да работим. За атмосферата си говорихме“. „Със сигурност очаквам българите да ме подкрепят – много е важно, че има българска общност в Сакраменто. Всеки един отбор от НБА има много добри играчи, почти всеки един играч е много добър и има качества – Харисън Барнс е шампион на НБА с Голдън Стейт, всеки един ден е предизвикателство за моята кариера. Много е хубаво, много е вълнуващо – както когато бях на 19 и гледах всички звезди на Евролигата, така ще стане и сега. Отивам в един нов свят, ново първенство, в което има над 50 суперзвезди“, допълни още той и продължи:

„Не, говорихме с него, беше сигурен, че ще успея – той ми е помогнал за абсолютно всичко в моята кариера. И той разбра, че от професионална гледна точка това е най-правилният избор. Може да съм зарадвал три държави, но зарадвах цяла „червена“ Гърция. Роден съм в Кипър, живял съм в Гърция, родителите ми са от България – всяка една държава ми е присърце. Сестра ми живее в Кипър, но родителите ми са от България, България ми е дала всичко. Не познавам много хора с три паспорта. При това преминаване, дори от феновете на Олимпиакос, които плачеха пред мен, не получих никаква негативност. Още и сега мога да си плача до утре, но не си го мисля – просто беше много трудно решение. Трудните решения в живота са други. Със сигурност беше емоционално, повече за хората в Гърция. Има много заявки за екипи, забави се подписването, не можех да взема от Америка да покажа тук. Не можахме да се видим, защото всеки имаше ангажименти. Конкретно с Милотинов си казахме, че едното решение няма общо с другото. Той подписа първи, но това не повлия. Още играя Плейстейшън – в самата игра да ме има вътре, ще е със сигурност по-различно“, каза още нашият баскетболист и разкри, че семейството му със сигурност ще дойде с него в САЩ.

Президентът на родната федерация Глушков, който е и първият българин, играл в НБА, с екипа на Финикс Сънс през сезон 1985/86, изрази мнение, че е много по-трудно да отидеш в Лигата на извънземните, отколкото да се задържиш в нея. „Ако трябва да бъда честен докрай, ще ви кажа, че е много по-трудно да отидеш в НБА. Треньорът да те поиска истински, отколкото да останеш. Сакраменто се пребори с Олимпиакос, те показаха, че го искат истински и разчитат на неговите качества. По-лесно е след като отидеш там – но това не важи за Александър, той трябва да се представи на ниво и да напише нова история с неща, които да ни радват“.

„Интересът е спонтанен към баскетбола заради него. Още повече, че той преди да замине, направи едно видео, което е послание към младите. Вълнуващо е човек да го гледа. Той е един посланик на баскетбола. От друга страна, само ще спомена един факт – в София имаме две зали, и двете са държавни. Използваме ги ние и ЦСКА, и се грижим за тях. За високо спортно майсторство, да следват неговия път, трябва нещо повече от нас, от тези, които се интересуват. Ние трябва да покажем това нещо на нашите деца, че в живота няма нищо даром – те трябва да се борят, и трябва да започнем с тези, които на 14 и 16 г. представляват България. Това е един от елементите, които ни липсват в момента – да искаме да се преборим с останалите“, призна легендата на българския баскетбол.

Глушков добави, че новината за преминаването на Везенков в НБА не може да бъде сравнена с друга голяма новина за родния баскетбол. „От една година говоря, че Везенков показва пътя на младите. Не мога да сравня неговата новина с нещата, постигнати в българския баскетбол. В последните години имахме много трудности с това да накараме младите, че могат и искат. Затова видеото, което направи, значи много за мен. Тази новина не мога да я сравня с други – големите отбори, с голяма история, той ще бъде винаги част от семейството на Олимпиакос. Ще го поздравяват, ще плачат, независимо дали играе за Сакраменто. Ти си завинаги един от тях – като влезеш в залата, винаги ще стават на крака. На Сашко искам да му пожелая да бъде здрав, да бъде ведър – по-трудно е да постигнеш това, което си извървял досега 28 години. Да бъде спокоен и уверен, че ще го подкрепяме безрезервно“. /БГНЕС