Виктор Божинов: Свободата е отговорност, може би ни е страх от нея
Има хора, които носят желание за промяна, добра инициатива, добра енергия, но не получават възможност да го направят. България не е държавата, в която се дава път на добрите идеи, а на други неща, малко по-мръсни и нечестни. Сами виждаме какви хора са стигнали до върховете на бизнеса в България, които са на ръба на неграмотността. Това заяви в интервю за БГНЕС режисьорът Виктор Божинов.
„Българинът иска да е западняк. Кръщава си фирмите с английски имена, опитва се да се прави на чужденец. Много хора емигрираха и избягаха, защото искат да живеят в уредено общество, но готово уредено общество. Някак си никой не е готов да положи достатъчно усилия тук. Тази територия е благодатна нещата да се случват добре, обаче винаги си намираме оправдания, дали ще са политически, дали в „кривата“ ни народопсихология. Разчитаме някой да направи всичко вместо нас. Така няма да стане. Животът ни минава в периоди, в чийто край сме разочаровани и установяваме, че не сме искали това. Неудовлетворението ни е присъщо“, смята известният български режисьор за реалността у нас.
„Свободата е отговорност, може би ни е страх от нея. Можем ли да носим ние отговорност или предпочитаме някой друг да я носи“, пита се той.
Подобни житейски въпроси засяга и последният му филм – „Голата истина за група Жигули“, който вече е на екран и засега постига голям успех. В актьорския му състав влизат добре познати и обичани имена като Михаил Билалов, Филип Аврамов, Димитър Рачков, Герасим Георгиев - Геро, Лилия Маравиля и Ирини Жамбонас. В него се разказва историята на българска рок група от 80-те години, която се разпада точно, когато е на върха на славата си. С времето вкусовете на публиката се променят, а бандата е напълно забравена. В настоящия момент членовете ѝ са изпокарани помежду си до смърт, а всеки от тях живее съвсем различен живот. Дали обаче нещата, които ги разделят са по-силни от тези, които ги събират?
„Идеята за този филм дойде отдавна, някъде след като с Ваня Николова и Нели Димитрова направихме сериала „Връзки“. Тогава усетихме, че сме уцелили маята на т. нар. комедийна драма и имахме много добър актьорски ансамбъл. Единият вариант беше да се направи филмова версия на сериала, но се оказа, че ние не сме почитатели на това една история да се експлоатира безкрайно дълго. Така си казахме, че е най-добре да се опитаме да направим една комедийна драма, но процесът мина през съответните перипетии, докато се избистри самата концепция“, разказа режисьорът.
Продукцията е реализирана и излиза по време на световната пандемия от COVID-19, което ѝ придава допълнителен положителен заряд и стойност.
„От 4 години този проект се върти из „Национален филмов център“. Веднъж беше отхвърлен, много странно как и защо, но в крайна сметка филмът е факт. Може би това, че трябваше да го снимаме миналата година, след първата, е в плюс за филма. Енергията на целия екип и на актьорите беше голяма след този период на лежане по дивани. Всеки имаше животоспасяваща необходимост да работи да работи нещо, което харесва. Затова всички се впуснаха с много желание в подготовката и снимките. Ако филмът има добра енергия, до голяма степен тя се дължи на това желание на хората да правят това, което искат и обичат да правят. Имаше и своите сложности – да снимаме бързо, стегнато, да спазваме отстояние, защото съществуваше риск да спрем, ако някой се разболее“, признава Виктор Божинов.
Режисьорът не крие радостта и задоволството си, че публиката е успяла да усети социалния момент във филма.
„Едно поколение, което в края на 80-те години имаше много желание за промяна. Тогава хората се бунтуваха чрез музиката. Тя ни възпитаваше и емоционално, и идейно. Текстовете на българската рок музика тогава бяха модерни, революционни и нахъсани, защото бяха именно изразител на желанията на хората. Основната тема във филма е: Какво стана 30 години по-късно? Този Преход какво направи? Направи от хората конформисти, накара ги да изгубят целите си и мечтите си, създавайки им една привидна комфортност в живота. Според мен филмът е за това доколко си загубил мечтите си, доколко си способен да се върнеш до идейните неща, които са те формирали. Цели 30 години по-късно ние сме на същия хал. Преходът не се състоя по начин, по който повечето хора искаха тогава. Те искаха вече да не сме „ваши“ и „наши“, да няма номенклатура, ползваща облагите на властта. Ние сами виждаме, че властта като обект на консумиране продължава да бъде тумор в обществото ни. Ако си от нашите, властта може да ти даде всичко – признание и възможност за развитие, но ако си от другите – тя по-скоро те забравя. Едно време несъгласните с властта се превръщаха в дисиденти, а сега те просто изчезват като обект на внимание, което е по-страшно“, сподели още той.
Виктор Божинов е категоричен, че друг важен въпрос, който лентата повдига, е свързан с раздялата между членовете на групата, продължила цели 30 години. Те трябва да проверят дали са способни да разберат, че това, което ги разделя е много по-малко и маловажно от това, което може да ги събере наново.
Темата за смяната на поколенията също е застъпена във филма, а реакцията на отделните видове аудитория е различна. Музиката към него пък заживява свой собствен живот.
„Една от големите задачи бе да създадем репертоар на тази група“, призна Виктор Божинов. Интересна провокация, която събира различни хора на едно място – Петър Дундаков, Жоро Георгиев от група „Остава“ и текстописецът Ивайло Вълчев. Част от песните носят бунта на 80-те години, а текстовете имат същия заряд.
Виктор Божинов признава още, че темата за промяната в България, независимо с какво е свързана тя, винаги е трудна. „Тук се връщам към проблематиката на предишния ми филм „Възвишение“, който се занимава с темата за това доколко българинът е способен да се развива, доколко е способен да създаде нещо ново, доколко е способен да създаде добра среда. Тук са големите въпроси. Ако във „Възвишение“ Гичо се надяваше, че чрез образование може да се стигне до революция, ние 145 години след Априлското въстание за пореден път разбираме, че българинът не е способен да трансформира несъгласието си в такава енергия, която да даде положителен тласък за промяна. Един приятел казваше: „Какво искаш? Българинът има опит в инерцията поне 500 години“. Ние просто не сме такъв народ. Всичките опити да се изкараме с някакво велико, революционно и героично минало всъщност са глупости“, смята той, питайки защо се сещаме за имена като Васил Левски единствено на 19 февруари, когато се покланяме пред делото на Апостола.
Въпреки всичко, обаче, той запазва своя оптимизъм, който му помага да работи и реализира идеите си. „Благодарен съм на съдбата, че имам възможност да правя това, което ми е интересно и ми се получава. Аз смятам, че можем така да организираме нещата, че човек да получава удовлетворение тук, на наша територия, от това, което върши. Да получава признание, това може да стане! С малко повече усмивка, да спрем да бъдем лоши. Отношението между хората е много важно. Чуй мнението на човек, не му скачай още преди да си е отворил устата. Добрият тон в обществото и отношенията ни е първата стъпка, за да започнем да живеем по-добре и по-успешно“, каза в заключение режисьорът. /БГНЕС