„Винер цайтунг“: България се насочва към нестабилност
Изборите на 11 юли едва ли ще доведат до ясно мнозинство в разпокъсания парламент в София, се казва в анализ, публикуван от австрийското издание „Винер цайтунг“.
Само преди три месеца българите за последно избраха Народно събрание, но в неделя те са призовани да преизбират своите представители отново.
След редовните избори на 4 април силно фрагментираният шестпартиен парламент не успя да постигне съгласие за правителствено мнозинство.
Последните социологически проучвания предсказват близка надпревара рамо до рамо между дясноцентристката партия ГЕРБ на досегашния премиер Бойко Борисов и популистката формация "Има такъв народ“ (ИТН) на телевизионния водещ Слави Трифонов.
Институтът за изследване на общественото мнение "Маркет линкс“ дава на ГЕРБ подкрепата на 19,7 процента, докато ИТН достига 18,8 процента.
Правителство без Борисов е вероятно
Политическите наблюдатели в България предполагат, че ще бъде трудно да се сформира правителство във фрагментирания парламент.
След продължителните антикорупционни протести срещу дясноцентристкото правителство на ГЕРБ миналото лято се оформиха два политически лагера - за и срещу ГЕРБ, която управлява България почти непрекъснато от 2009 г. насам.
Протестният лагер се състои от популистката и идеологически неопределена формация ИТН, алиансът „Изправи се, мутри вън“ (ИСМВ), основан в хода на протестите през 2020 г., съставен от бивши членове на Социалистическата партия и консервативната коалиция „Демократична България“. След редовните избори през април трите партии на протеста не успяха да съставят правителство поради взаимна неприязън. Ако сега трите формации имат общо поне 121 от 240 мандата, може да се очаква компромис, за да не се потопи страната в постоянна криза.
Дори партиите против ГЕРБ да останат под 121 парламентарни места, се очаква правителство на малцинството на партиите на протеста с мълчаливата подкрепа на социалистите.
Ако обаче парламентът, избран на 11 юли, не може да се споразумее за ново правителство, България ще попадне в изборна спирала.
След това решението може да дойдат на нови избори през есента, които могат да се проведат едновременно с предстоящите президентски избори.
Подкрепеният от социалистите държавен глава Румен Радев обяви относително рано, че се кандидатира за втори мандат. Като остър критик на на правителството на ГЕРБ, което той обвинява във „връзки с олигарси“, Радев води ожесточена борба за власт срещу премиера Бойко Борисов. Тя достигна връхната си точка с антикорупционните протести през лятото на 2020 г., когато президентът явно застана на страната на демонстрантите.
Служебното правителство, назначено от Радев, чиято основна задача, съгласно конституцията, е да подготви предсрочните парламентарни избори, играе ключова роля в настоящата предизборна кампания. То обаче се хвърли в обширна ревизия на управлението на ГЕРБ, извърши кадрова смяна на всички нива в държавната администрация и следователно бива критикувано от ГЕРБ като „помощник за предизборната кампания на президента“.
Американски санкции срещу български бизнесмени
"Понастоящем няма съществена предизборна кампания. Вместо това има само спор между бившата управляваща партия ГЕРБ и служебния кабинет", коментира политологът Антоний Гълъбов от Нов български университет в София.
По думите му няма дебати относно демонтирането на политическия модел на бившия премиер Борисов, който е свързан с корупция и олигархични зависимости.
"По-скоро новите политици искат да заемат мястото на Борисов", каза политологът.
Служебното правителство обаче разкри многобройни неуредици. Вътрешният министър например твърди, че множество опозиционни политици са били незаконно подслушвани в навечерието на парламентарните избори през април. Министърът на икономиката обвини партията ГЕРБ, че е злоупотребила с държавната банка за развитие за кредитиране на свързани с партията компании. И министърът на благоустройството и развитието спря да финансира строителството на магистрала в Северна България поради несъответствия в обществените поръчки.
В началото на юни САЩ наложиха широкообхватни антикорупционни санкции срещу трима известни български бизнесмени и над 60 от техните компании. Необичайно силният ход представлява най-мащабното действие на Съединените щати съгласно Глобалния закон за човешките права Магнитски, който е насочен срещу корупцията и нарушенията на човешките права по света. Твърденията за корупция засягат и еврофондовете, които са попаднали в ръцете на българската мафия и могъщи олигарси. /БГНЕС