Владимир Павлов: Сноубордът е начин на живот за мен, не преследвам рекорди

Сноубордът за мен е повече от хоби - той е начин на мислене, начин на живот. Това заяви сноубордистът Владимир Павлов на пресконференция, посветена на неговото историческо спускане със сноуборд от връх Манаслу (8156 м.) в Непал, през септември, предаде репортер на БГНЕС. Павлов е първият българин с подобно постижение, но за него не е важен рекордът, а осъществяването на една негова тийнейджърска мечта. Ето какво разказва той за своята експедиция.

„На кратко, още от двегодишен съм на ски, а на 14 г. минах към сноуборд и това се превърна в голяма страст в живота ми. Веднага се насочих към терени извън пистите и курортите. Спускал съм се по нашите по-високи върхове, във Франция, Италия, Грузия, Иран. За мен изтокът винаги е бил по-интересен заради по-големите планини. Там започнах да се спускам по четирихилядници и нагоре. Изкачих и се спуснах от връх Авицена, който е над 7000 метра, и пожелах да опитам и с осемхилядник", заяви Павлов.

Сноубордистът заяви, че всичко му е коствало много усилия, лишения и повече от година тренировки. „Организацията на една такава експедиция е много мащабна, изискват се много средства, намиране на спонсори, сформиране на екип, макар че аз почти нямах такъв", каза Павлов. Той изкачва връх Манаслу почти изцяло, без да ползва кислород и с цялата си екипировка. При оставащи около 700 метра решава да ползва кислородна маска, за да не загуби сили за самото спускане, което определя като по-важното за него.

„Самото спускане беше много по-бързо от изкачването и продължи около час-два. Трябваше на място да преценя условията и най-вече видимостта. Почти изцяло се движех по ледник, но рискът винаги го има, защото скоростта е голяма, а и ледникът е с големи цепнатини. Трябва и късмет, защото не всичко в планината зависи от теб. В крайна сметка всичко се получи перфектно", заяви още Павлов.

Като най-страшен момент от цялата експедиция той определя замъгляването на зрението си за два-три часа при слизането. „На 6200 метра зрението ми беше като през вода и нямаше как да продължа да слизам. Стигнах до палатката в лагер две, където прекарах два-три часа с ръкавици на очите и, за щастие, зрението ми се възвърна. Всичко това го правя абсолютно сам. Не е имало паника, но ми мина през главата какво може да стане. Единствената възможност беше да ме спасят с хеликоптер", признава сноубордистът.

„Най-яркият ми момент от спускането е от старта при върха. Тогава беше и най-висок адреналинът. Цялото ми спускане е без кислородна маска, задъхването е страшно, но колкото по-надолу стигаш, намаляваш почивките и увеличаваш карането. Адреналинът беше като тръгвах - стръмно, много сняг, имаше и лавинна опасност, нямаше много видимост. Но за това отидох, беше контролирано спускане и нямаше паники и страхове", заяви още Павлов.

Владимир Павлов призна, че освен карането на сноуборд на Витоша и изкачването на високи планини, практикува още кайтсърфинг и йога, което допълнително му помага да се справя физически и психически с това предизвикателство. Той няма определена диета, която спазва, но в планината набляга на много течности, тъй като организмът непрекъснато губи калории. Въздъхва с облекчение, че успява да се опази от заболявания и разстройвания на корема, които лесно могат да провалят дори една отлично планирана експедиция.

„За момента не планирам спускане по други осемхилядници, а се наслаждавам на момента и записвам всеки ден все още пресните си спомени в пътеписи", заяви на финала Павлов. Все пак той не изключи възможността в близко бъдеще да предприеме ново амбициозно предизвикателство. /БГНЕС