Владимир Перев: Театралността на Н. Димитров унижава Македония и баща му

Театрално и безочливо започна своето лъжливо изказване Никола Димитров пред Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Атмосферата беше като в някой научнофантастичен филм с неправилно датирана машина на времето, нещо, което отдавна е видяно и както тогава, така и сега е фарсово и сюрреалистично. Все едно някой е забравил в кое време се намираме, какво е разпределението на силите и какви са актуалните международни приоритети… а той би трябвало добре да знае тези неща. Подобни театрални изпълнения, политическо великодушие и евтини фалшиви тиради бяха позволени и приети с ентусиазъм, само ако бяха произнесени от югославския диктатор Йосип Броз Тито на някоя сесия на ООН или пред публиката в световен университет. Селските простащини на тези места бяха запазена марка на Никита Хрушчов, а цялата общественост ги следеше с възторг и ги отразяваше със страст.

Сега времената са други, с други лидери, други традиции и, най-важното, с други проблеми и визия за бъдещето. Днес думите трябва да се реализират, да бъдат достоверни, а лъжите и селската простащина останаха в „добрите” спомени от историята.

„У нас няма регистриран нито един случай на дискриминация въз основа на българска националност. Нито една официална жалба”, твърди Димитров в своето изявление. Къде живее този човек, какво чете и как се образова? Не, това не е проява на обикновена грубост. Тук става въпрос за синдром на липса на реална балканска култура, заличена от европейското и световното образование, възпитание и местожителство.

Чете ли някой материалите от (за съжаление) вече закрита Комисия за лустрация, за да разбере кои са и какво са правили ДБК (Дирекция за сигурност и контраразузнаване – бел. ред.) за справянето с „българския елемент” в Македония или някой си мисли, че това е било „защита” на конституционния ред в държавата? Нека само види кои граждани на Македония са били арестувани по случая с атентата срещу Глигоров и всичко ще стане ясно. Няма арестувани албанци, не дай Боже сърби, няма роми, случайно няма и власи, няма египтяни, няма бошняци… и кой остава тогава? Онези, които „ги няма никъде” – няма ги в министерствата, в полицията, в правосъдието, в раздутия и богат директорски корпус, никъде ги няма. Те са тук, само когато трябва да се извършват арести, насилие и да се отговаря. И това е така през последните стотина години. Нека попита своя колега Фръчковски колко души по „българска линия” бяха арестувани във връзка с атентата и какви насилствени мерки бяха предприети. Всичко това е записано и публикувано и няма нужда сега да се повтарят имената. Но нека не се забравя да се каже, че върху някои жени е извършено физическо и психическо насилие от страна на полицията, което е забелязано от международните организации. Някои от тях бяха и семейни приятели на семейство Димитрови.

На кого да се оплачат? Българите в Македония нямат никого от своите дори на най-ниска позиция в държавата, а жалбите са изпратени и се решават според принципа „кадия те обвинява, кадия те съди”. Всяка жалба, всяко възражение на македонските българи са предизвиквали единствено извратеното удовлетворение на онези, към които е отправена жалбата, и потвърждава, че те, палачите на един народ, са си свършили добри работата. Това беше пропускът за тяхното служебно израстване.

На кого да се оплачат онези 53-ма велешчани, убити без съд и присъда, а двадесетте в Прилеп, а четиридесетте в Куманово, а онези незнайно колко в Ресен, Охрид, цветът на интелигенцията от наистина мултинационална Битола?! На кого да се оплачат техните потомци, които до ден-днешен живеят с дамгата, че са потомци на някого съден или убит заради това, че е търсил правото си да бъде това и такъв, какъвто се чувства?! Димитров наистина е от вчера в политиката, но част от този народ живее със своята трагедия от много по-отдавна.

„Пречките, наложени от София по пътя към ЕС, не са териториални, свързани с реформи, а исторически и езикови и засягат пряко нашата идентичност, както и онова, което е душата на Европа и европейската идентичност и имат реални последици върху стабилността, сигурността и просперитета на региона и континента”, изрече Димитров поредната си манипулация

Не е вярно, че България не иска реформи. Напротив, България настоява за тях, за да се стабилизира икономиката на страната, върховенството на правото, реформата в правосъдието и т.н. – всичко това в името на укрепването на демократичните процеси в Македония. Само при силна демокрация македонските българи ще защитят правата, които им се полагат като част от една европейска етническа/национална общност. Манипулация е освен това, че от Македония се иска да направи реформи, които засягат историческата и езикова същност на нейната македонска идентичност. Настоява се само за обективност и зачитане на историческата истина, с пълното право на съществуване на македонските позиции, изразени ясно в актовете на АСНОМ от 1944 г. За териториални промени не би трябвало да се говори изобщо – те ще се случат тогава, когато се провалят реформаторските и демократичните процеси в страната, а териториалните промени няма да дойдат от българската етническа общност в Македония.

Що се отнася до нашата „загриженост” за европейската сигурност, това е въпрос, на който никой не вярва. Ако сигурността на Европа зависи от присъединяването на Македония или на Западните Балкани, тогава Европа е в позицията на Австро-Унгария и е достатъчен само един Гаврило Принцип, за да се стигне до експлозия и разруха. Ние такъв нямаме, последният беше Владо Шофьора (Владо Черноземски – бел. ред.)!

Македонските лидери не могат да се отърват от убеждението, че европейските политици са глупави, прости или недостатъчно образовани. Те обикновено смятат, че могат лесно да бъдат подкупени и насочват цялата си дейност към тези елементи. Вместо да се учат от тях, те им придават нашите качества. Ако Димитров смята, че европейците не се интересуват от нас, тъй като ни оприличават на историческите проблеми с Елзас и Лотарингия, с Южен Тирол или Каталуния, той горчиво лъже. Когато му дойде времето, всички ще се заинтересуват от проблема, най-вече заради самите себе си, заради това как да разрешат собствените си подобни проблеми. Доколкото знаем, гласуването не е толкова лесно и безотговорно и никой не може да подкупи всички избиратели.

В зората на свободата по време на разпада на Югославия и създаването на Македония и многопартийната система, книгите на Димитър Димитров бяха водещата нишка за цяло едно поколение, както за демокрацията, така и за нашата история, националност и идентичност. Младият Димитров вероятно не ги е чел.

Все още сравнително млад и добре образован, вероятно се подготвя да напусне „територията с балкански манталитет” и да осъществи по-голяма част от амбициите си в напреднала Европа. Това би бил логичният край на една неуспешна и провалена „проевропейска“ политика на македонската дипломация. Съмнявам се обаче, че театралността и избягването на истината ще му позволят да върши ползотворна работа. Това отнема малко повече от 16 секунди!

Онези, които останат тук, ще трябва да се изправят пред истината за собствената си история и идентичност и едновременно с това да се подготвят и да се преборят за демократичната идентичност на държавата, така необходима за нашия път към европейското пространство. /БГНЕС

---------

Владо Перев, журналист и публицист. Статията е публикувана в македонското издание "Трибуна".

Скопие / РС Македония