Владо Черноземски, който застреля сръбската хегемония
На 9 октомври 1934 г. крайцерът "Дубровник" акостира в Марсилия. Започва официалното и последно посещение на югославския крал Александър I Караджорджевич във Франция – Великата европейска сила, която носи основната отговорност за създаването на неговата многонационална държава след края на Първата световна война /1914-1918/.
Последното пътуване
Кралят е настанен в открит автомобил заедно със своя домакин френския външен министър Луи Барту. С тях пътува и генерал Жорж. Ескортиран от почетен кавалерийски конвой, автомобилът тръгва по улиците на средиземноморския град за префектурата. По пътя ръководителят на френската дипломация и югославския монарх са приветствани от местното население.
Крал Александър е спокоен и с удоволствие приема поздравите на французите. Едва ли е предполагал, че това ще бъде неговото последно пътуване. Възползвайки се от ситуацията млад мъж пробива полицейския кордон и се качва на външното стъпало на автомобила. Той стреля от упор и убива на място югославския монарх. При стрелбата е ранен тежко и Луи Барту, който също издъхва. Един от кавалеристите успява да удари със сабята си стрелеца по главата. Открита е безразборна стрелба от охраната, нападателят е тежко ранен и няколко часа по-късно умира. Разследването по-късно ще установи, че това е българинът Владо Черноземски... Световната преса гръмва и нарича тези събития "атентатът на века".
От днешна гледна точка, извършеното от Владо Черноземски би било осъдително. Но, ако подходим исторически и се замислим за епохата, в която са проехтели тези изстрели, тогава нещата стават много по-сложни. Гледната точка в никакъв случай не може да бъде толкова едностранчива.
Кралство СХС/Югославия = Сърбия Иска Всичко
Сърбия е възнаградена пребогато след края на Първата световна война, в която тя се бие на страната на Антантата. Под скиптъра на династията Караджорджевич е реализирана мечтата за "южнославянския Пиемонт". Към старите земи на кралството, които вече включват населените с българи Македония и с албанци Косово и Метохия, са присъединени Хърватия, Словения, Черна гора, Босна и Херцеговина и Войводина. Но много скоро става ясно, че новосъздаденото държавно образование е на светлинни години от мечтата за страна, в която населяващите я нации живеят равноправно. Нещо повече голяма част от тях даже са изключени от официалното наименование на държавата – Кралството на Сърби, хървати и словенци, което след преврата от 1929 г. се преименува в Югославия.
Българите в Македония са лишени от своите църкви и училища, нещо на което дори османските турци не са посягали. Най-прогресивната част от тях е избрала да емигрира в България и да се сражава срещу сръбските окупатори под червено-черното знаме на Вътрешната македонска революционна организация, начело с Тодор Александров и Ванчо Михайлов. Много тежка е ситуацията в Косово и Черна гора, където местният елит също е подложен на гонения и сърбизация.
Сръбският хегемонизъм, олицетворяван от възкачилия се на престола през 1921 г. Александър I и от премиера Никола Пашич, започва настъпление и срещу правата на хърватите. На 8 август в Скупщината сръбският депутат Пуниша Рачич разстрелва водача на Хърватската селска партия доктор Степан Радич. Това е ясен сигнал, че какъвто и да било компромис или мирно съществование със сърбите е невъзможен. Жителите на страната разчитат абревиатурата СХС като Сърбия иска всичко /в превод от сърбохърватски – бел.ред./. Година по-късно крал Александър I извършва преврат и установява терористична диктатура спрямо българите в Македония и хърватите.
Наказанието
През 20-те и 30-те години на ХХ век положението на Балканския полуостров е изключително сложно. Със създаването на Кралство Югославия се образува един уникален организъм, който в крайна сметка се оказва доста агресивен и допълнително усложнява геополитическата ситуация в региона. Това само по себе си е вече достатъчно, за да предизвика конфликти между балканските държави.
Крал Александър I се опитва да наложи сръбската доминация не само над Югославия и нейните народи, но и над България и Албания, като ги погълне. Прави се опит на преден план да излезе Кралство Югославия. В България действа много сериозна агентурна мрежа. Нейният двигател е сръбското посолство в София. Създават се много на пръв поглед безобидни организации като Дружеството за приятелство с Югославия или Дружеството на студентите приятели на Югославия. Техни членове изнасят лекции в цяла България за това как трябва да се създаде една интегрална държава, която да включва и нашата страна.
Това ще бъде една държава от Адриатическо до Черно море под скиптъра на Караджорджевич. Този замисъл, ползващ се с подкрепата на Франция, е съсипан само с един удар, изстрелите на Владо Черноземски в Марсилия.
Исторически невярно е определението, което дава световната преса за убийството на крал Александър. Атентатът на века е в Сараево, който доведе до началото на Първата световна война през 1914 г. Марсилският атентат не доведе до нова война. Нещо повече, той не доведе и до сътресения, които да са фатални за цяла Европа.
Дали в убийството на югославския тиранин има пръст и чуждо разузнаване /италианско или германско/, както ще напишат по-късно историците, е само щрих. Пише се за връзка между хърватската организация "Усташа" и германското разузнаване – така наречената операция "Тевтонски меч". Но Владо Черноземски е ръката, която натиска спусъка срещу Александър Караджорджевич. Същият този Александър, който по време на Балканските войни /1912-1913/ зашлеви плесница на едно българско момиче, само защото то е българче - Васка Зойчева. И тази плесница не е забравена от ВМРО и македонскките българи. /БГНЕС