Волфганг Ишингер: Украйна и Иран – двете главни геостратегически предизвикателства на 2023 г.

Сред многото външнополитически въпроси на 2022 г. два от тях вероятно ще останат от особена геостратегическа важност и през следващата година: А именно: дали желанието на Украйна да стане член на НАТО ще стане реалност и как да се справим с иранския режим в светлината на ядреното споразумение.

Що се отнася до НАТО, процедурата по разширяване на алианса е наистина сложна - както се вижда от продължаващия отказ на Турция да одобри Швеция и Финландия за нови членове. Изисква се не само единодушие от страните-членки, но всеки член трябва да получи и одобрението на съответните си национални парламенти, тъй като решението е свързано с официален международен договор.

Следователно, за да се реагира адекватно на искането на Украйна за присъединяване към алианса, може би е полезно да се припомнят трите критерия, приложени по време на първоначалния кръг на разширяване на НАТО през 1997 г.

Тогава ние зададохме три въпроса: Дали въпросната страна е единна в желанието си да се присъедини към НАТО или евентуалното членство би довело до вътрешно разделение? Всички членове на алианса подкрепят ли предоставянето на членство? И дали членството на въпросната държава ще засили европейската сигурност и стабилност като цяло?

Тогава препоръчахме на президентите и държавните глави да канят потенциални страни-членки само ако и на трите въпроса може да се отговори положително. И в случаите на Полша, Чехия и Унгария и на трите въпроса беше отговорено с категоричното "Да!"

Когато обаче темата за Украйна възникна по време на срещата на върха на НАТО в Букурещ през 2008 г., се стигна до противоречив дебат и както тогавашният германски канцлер Ангела Меркел, така и тогавашният френски президент Никола Саркози стигнаха до заключението, че не на всички три въпроса може да се отговори положително.

Вероятно от днешна гледна точка биха могли да се направят различни заключения - особено по отношение на въпроса за европейската сигурност и стабилност - въпреки че не всички опасения на всички държави-членки са отстранени. Може би това обяснява защо алиансът продължава да е доста колеблив в отговора си на кандидатурата за членство на Украйна.

Що се отнася до Иран, основното предизвикателство, с което трябва да се справим, ще бъде дали да наложим по-строги санкции, или да проявим сдържаност по отношение на настоящите нарушения на човешките права от страна на режима поради интереса ни да съживим ядреното споразумение.

Тук отговорът трябва да бъде ясно "Не!".

Естествено, остават сериозни опасения по отношение на опазването на международния Договор за неразпространение на ядреното оръжие. Повечето експерти обаче смятат, че шансовете за съживяване на "Съвместния всеобхватен план за действие" (СВПД) са ударили дъното много преди да бъдат предизвикани размириците в Иран, а Техеран изобщо не е проявил желание да се съгласи с настоящото проектопредложение.

Освен това подписването на споразумение с Техеран в този момент би изпратило напълно погрешен сигнал, тъй като всякакви отстъпки от страна на Запада могат да изглеждат като подкрепа за режима - шамар за иранците, борещи се за свободата си, както и за тези, които вече са в затвора.

Ето защо Западът не бива да се колебае да наложи допълнителни санкции на режима. И макар че настоящите мерки, планирани от Европейския съюз, изглеждат донякъде половинчати, блокът трябва да демонстрира единство и твърдост.

С продължаващата доставка на дронове за Русия Техеран подкрепя геноцидната агресивна война, която Русия води в Украйна - а това е недопустимо. По този начин на Техеран трябва да се покаже, че е изправен не само пред огромно вътрешно предизвикателство, но и пред по-нататъшна международна изолация и предизвикателства.

И макар да е ясно също така, че предложението по СВПД трябва да остане на масата, ако Западът не желае да се откаже от собствените си ценности, той трябва да покаже, че народът на Иран няма да бъде изоставен в смелата борба за своята свобода. /БГНЕС

---------------------------------

Волфганг Ишингер - посланик на Германия в САЩ (2001 г.–2006 г.) и ръководител на Мюнхенската конференция по сигурността. Анализ за „Политико“.