„Времето е наше“ – лични истории за прехода и визии за бъдещето

Истории за прехода без историческа интерпретация и авторска редакция са поместени в сборника „Времето е наше“. Разказите са на хора от различни обществени прослойки, които разказват през техните очи как са се променили здравеопазването, транспорта, социалните услуги, културата, каза в интервю за БГНЕС един от съавторите Станислав Додов.

Текстовете са една своеобразна мозайка от анекдоти, които се съпротивляват на често писаната „отгоре“ истина за прехода.

„Има много истории,които се боричкат една с друга. Не случайно толкова време е болезнена тема. Нашият прочит обаче се фокусира върху бъдещето. Опитваме се да провокираме една вяра, че промяна отново е възможно“, поясни Додов замисъла на книгата.

По време на подготовката много читатели на списание dВерсия са изпратили и своята визия за бъдещето. Сред страниците се открояват и аналитични текстове, някои по-критични.

Редица истории категорично си противоречат от тези на аналитичните текстове по отношение на приватизацията или корупционните проблеми на прехода. Някои от текстовете засягат въпроса той дали е свършил или е вечен – тема, върху която, впрочем, наскоро и президентът разсъждава. „За мен не е случайно, че почти 30 години по-късно не си говорим за тази годишнина, така сякаш и противоречията са забравени“.

Станислав Додов

„Нашите са в апартамента на баба ми в Люлин, когато свалят Бай Тошо от властта. Аз съм в корема на майка ми. В едната стая се спи на походни легла в името на дружбата и „гостито“. На следващия ден се разхождат по пазара, реално нищо не се е променило, както ще е и през следващите една-две години…“, се разказва в една от историите.

В друга се отбелязва за „много валута, малко стоки, опашки за кисело мляко и хляб. Благодарение на колеги на баща ми от Германия, аз хапвам „Хумана…“.

Трети разказвач пък е предпочел да си спомни за старите класически вицове, свързани с финансовото положение на страната през 90-те: -Тате, тия вилици наши ли са?- Не, тате, и те са на банката. Имаме вноски, но пък си нямаме шеф.

Станислав Додов признава, че е роден през 1988 година, само няколко месеца е по-възрастен от прехода, Предпочита да събира чужди истории и да не разказва за личните спомени за този период от историята ни.

„Има ли автентична история на прехода? Категорично не. Историята е винаги в движение, винаги полемична, винаги се състои от множество истории, а рефлексията е само в отделните гласове, откъснати страници“, казват в предговора си авторите на сборника от dВерсия./БГНЕС