WSJ: Европа е заплашена от деиндустриализация

В продължение на десетилетия европейската промишленост процъфтяваше благодарение на постоянните доставки на евтин руски газ, който течеше без прекъсване от времето на Студената война и други периоди на напрежение между Москва и Запада. Липсата му ще доведе Европа до ръба на рецесията и заплашва да нанесе трайни щети на производствените ѝ предприятия.

За разлика от САЩ, през последните десетилетия Европа разчиташе на производството и тежката промишленост, за да поддържа икономиката си в подем. По-голямата част от икономиката ѝ се базира на стоманодобивни предприятия, производители на химикали и автомобили.

Енергийната криза в Европа остави малко предприятия незасегнати - от производителите на стомана и алуминий до производителите на автомобили, стъкло, керамика, захар и тоалетна хартия. Някои отрасли, като енергоемкия металургичен сектор, затварят заводи, които според анализатори и ръководители може никога да не бъдат отворени отново, което застрашава хиляди работни места.

Въпросът е дали сегашната болка е временна, или бележи началото на нова ера на деиндустриализация в Европа. Съюзът търси по света алтернативни доставки на газ, като сключва сделки за закупуване на газ от САЩ, Катар и други страни. Но континентът може би никога повече няма да има достъп до евтиния руски газ, който му помогна да се конкурира с богатите на ресурси САЩ и да компенсира високите разходи за труд, строгите правила за заетост и строгите екологични разпоредби.

В град Жиар над Хронон, Словакия, работи около 70-годишна фабрика за алуминий, която снабдява производителите на автомобилни части на целия континент, някои се страхуват за финансовото си бъдеще.

„Това вероятно е краят на производството на метали в Европа“, казва Милан Весели, който през целия си живот е работил в Slovalco, чийто мажоритарен собственик е норвежката Norsk Hydro AS A, следвайки стъпките на родителите си.

Slovalco е сред компаниите, засегнати от нестабилността на цените на електроенергията в Европа, причинена от намалените руски доставки на газ за производство на електроенергия. В продължение на години заводът е бил най-големият купувач на електроенергия в Словакия, като е консумирал 9% от електроенергията в страната, повечето от която е произведена от ядрена енергия. Преди цените на енергията да започнат да се покачват миналата година, Slovalco плащаше около 45 евро (около 45 долара) за всеки мегаватчас електроенергия. През 2022 г. досега тя е плащала 75 евро по сделка, сключена през миналата година. В края на август цените достигнаха 1000 евро в цяла Европа.

Slovalco не поднови договора си за електроенергия за 2023 г., което щеше да струва 2,5 млрд. евро при неотдавнашния пик на енергийните пазари. Г-н Весели, управител на завода, прекратява производството на първични метали, оставяйки малка дейност за рециклиране. Той също така уволнява 300 от общо 450 работници. „Волатилността на цената на електроенергията в наши дни - това е лудост“, казва той. „Това е начинът, по който всъщност убиваме индустрията“.

Съкращенията и затварянето на фабрики спестяват гориво в стремежа на Европа да намали търсенето. Заедно с търсенето на неруски доставки, това позволи на Европейския съюз да натрупа достатъчно газ, за да запълни над 80% от капацитета си за съхранение, което вероятно ще е достатъчно, за да стигне до пролетта без наложени от правителството квоти, дори ако президентът Владимир Путин намали доставките до нула, казват анализатори.

Преценката на повечето правителства е, че забавянето и затварянето на заводите сега е за предпочитане пред прекъсването на електрозахранването на болниците и училищата през зимата. Според фирмата за данни за суровините ICIS през август Европа е консумирала с 10% по-малко газ от средното за този период на годината. ЕС се стреми да намали търсенето с 15%.

Затварянето на заводите е свързано със съсипващи разходи. Предприятията от енергоемките отрасли твърдят, че са изправени пред фалит тази зима без държавна подкрепа. Сложните вериги за доставки в сектори като автомобилната и хранително-вкусовата промишленост се задъхват, увеличавайки инфлационния натиск точно в момент, когато се наблюдават признаци на отслабване на пандемичните затруднения.

Норвежкият торов гигант Yara International AS A, който използва газ в технологичния процес, намали с 65% производството на амоняк в европейските си заводи.

„Мислим за неща, за които не смеехме да мислим преди една година“, каза Михаел Шлауг, генерален директор на завода на Yara в Слюискал, Нидерландия, който спря втората от трите инсталации за амоняк в края на август. Инженерите пренастройват машините, за да могат да приемат вносен амоняк с по-високо съдържание на вода, тъй като предприятието се насочва към доставки от САЩ, Тринидад и други страни, за да замени продуктите, които е произвеждало преди.

Холандската компания за производство на торове OCI NV внася повече амоняк през Ротердам. Тя планира да утрои капацитета си на пристанището до следващата година и разширява съоръжението си в Бомонт, Тексас, за да произвежда амоняк, който може да се транспортира до Европа и Азия.

„Това наистина накланя везните в полза на САЩ“, казва главният изпълнителен директор Ахмед Ел-Хоши за енергийните разходи.

Намаляването на индустриалния капацитет на Европа би задълбочило зависимостта от материали и части, произведени в чужбина, в момент, когато правителствата се стремят да приближат веригите за доставки на възобновяема енергия, електрически превозни средства и военни оръжия до дома.

Производителите на метали, за чието разграждане и образуване на химични връзки е необходима значителна енергия, са в челните редици на кризата. Цените на електроенергията се увеличиха повече от два пъти през тази година, за което допринесоха високите цени на газа, проблемите в ядрените електроцентрали на Франция и слабото производство на електроенергия от ВЕЦ.

ArcelorMittal SA, един от най-големите производители на стомана в света, ще затвори доменната пещ в Бремен и така наречения завод за директна редукция на желязо Хамбург, от което се е произвеждала нерафинирана стомана. В Германия ArcelorMittal вече е намалила търсенето на газ с около 40% в сравнение с това, което е планирала да потребява в началото на годината.

„Никога досега не сме имали такива сътресения в цените на енергията“, каза Райнер Блашек, главен изпълнителен директор на германския бизнес на компанията. „Всичко, което е свързано с огромна нестабилност в краткосрочен план, за нас като търговско предприятие е, меко казано, чиста отрова“.

„Трябва да се преосмисли цялата верига на енергийните доставки в движение“, добави Блашек.

ArcelorMittal Германия купува гъбено желязо от САЩ, вместо да го произвежда на място, използвайки газ.

Според лобистката група на металургичната индустрия Eurométaux запасите от цинк в ЕС са почти изчерпани, което кара клиентите да внасят метал от Китай. Анализаторите твърдят, че производството на първичен алуминий в Европа е на привършване, като на континента остават операции за рециклиране, които произвеждат метал, подходящ за индустрии като опаковането, но не и за главини на колела, спирачки или части за самолети.

Алуминиевите заводи не са в състояние да подновят договорите си за доставка на електроенергия. Според германската асоциация на металурзите, WV Metalle, за производството на един метричен тон първичен алуминий са необходими 15 мегаватчаса електроенергия, което при последните цени на електроенергията струва 9 000 евро, докато един метричен тон може да бъде продаден за по-малко от 2 500 евро.

„Нуждаем се от незабавна спешна помощ сега, в противен случай сме застрашени от деиндустриализация в Германия“, заяви Франциска Ердле, генерален мениджър на WV Metalle.

Алуминиевият завод San Ciprián на Alcoa Corp. в Испания, цинковият завод Portovesme на Glencore PLC в Италия и цинковите заводи на Trafigura Group в Нидерландия, Франция и Белгия ограничиха или затвориха производството. Половината от капацитета на ЕС за производство на алуминий и цинк не работи, като към тях се прибавят и ограниченията при производството на силиций и феросплави, се казва в писмо на Eurométaux до ЕС.

Том Прайс, ръководител на отдел „Стратегия за суровините“ в Liberum, сравнява шока с рязкото покачване на цените на енергията, което унищожи японската алуминиева индустрия през 70-те години на миналия век. „Това е толкова тежко събитие, а промишлената база на Европа е станала много силно зависима от Русия за евтини енергийни ресурси“, каза той. „Възможно е да не успее да се възстанови“.

По-ниското производство на европейските заводи заплашва да се разпространи по веригите за доставки. Производителите на автомобили са засегнати както от собствената си зависимост от газ за електричество и отопление, така и косвено чрез проблеми с доставките. Volkswagen AG съобщи, че е натрупал запаси от стъклени продукти, като прозорци и предни стъкла, опасявайки се, че недостигът на газ може да засегне производителите на стъкло.

Говорителка на Safran SA, френски производител на самолетни двигатели и оборудване за отбраната, заяви, че нестабилната верига за доставки е ограничила възможностите на компанията да увеличи производството си. Досега компанията е успяла да закупи метал от съществуващите доставчици, но тя следи ситуацията.

В производството на храни фабриките за захар се захранват с природен газ. Федералният орган за защита на конкуренцията на Германия заяви този месец, че на четирите производителя в страната ще бъде позволено да си сътрудничат в случай на прекъсване на доставките, например като си предоставят взаимно капацитет. Ако заводите за захар спрат работа, голяма част от реколтата от цвекло вероятно ще изгние и цените ще се повишат за потребителите, които вече се сблъскват с инфлацията при храните.

Компаниите се надпреварват да търсят алтернативни източници на енергия, за да поддържат производството на захар. Осигуряването им е трудно, тъй като изисква нови логистични и складови съоръжения, заяви Südzucker AG , една от четирите компании.

Някои фабрики, като например цинковите, могат да започнат отново работа бързо, когато икономиите се възстановят. За други, включително производителите на стъкло и алуминий, повторното отваряне е дълъг и скъп процес, който може никога да няма финансов смисъл.

Дори производителите на тоалетна хартия усещат кризата. Този месец Hakle GmbH, германски производител на тоалетна хартия и хигиенни продукти, обяви неплатежоспособност и потърси защита от кредиторите, тъй като вече не може да повишава цените, за да компенсира по-високите разходи за хартия, дължащи се на цените на енергията.

Милан Весели продаде електроенергията, която компанията беше закупила до края на годината, като по този начин получи 160 млн. евро. Той ще похарчи тези пари за данъци и за възобновяване на производството в бъдеще, ако това е възможно. Операторите са заети със спирането на електролизните вани, където алуминият се превръща в разтопен алуминий. Тази огромна зала е сърцето на завода. Това е и най-слабото звено, тъй като баните трябва да бъдат захранвани с 285 000 ампера ток.

Десет от 226-те клетки продължават да работят, но до края на годината трябва да бъдат изведени от експлоатация. Повторното пускане на фабриката в действие ще изисква подмяна на електрическите им връзки - процес, който ще отнеме една година и ще струва до 90 милиона евро, каза Весели.

„Всички са обезпокоени“, каза Томаш Криен, който работи в Slovalco от 1993 г. и е оператор в съседната сграда, където разтопеният алуминий се оформя в твърди цилиндри. Мариан Харезник, експерт по процесите, каза, че работата носи добра, стабилна заплата и чувство за колегиалност. „Никой не е очаквал, че ще бъдем в такава ситуация – никога“, казва той.

Общинският служител Мартин Балаж заяви, че голямото му притеснение е свързано с 2500-те работни места в компаниите, които доставят и обслужват Slovalco. В една от местните фирми, Remeslo Strojal, s.r.o., 50 служители, чиято работа е била да поддържат клетките на завода, търсят нова работа, добави той.

Бранислав Стричек, главен изпълнителен директор на компанията за комунални услуги Slovenské Elektrárne, A.S., която доставя електроенергия на Slovalco, се опасява, че много повече словашки фирми ще затворят, защото по негови оценки повече от половината не са закупили електроенергия за 2023 г.

„Тези цени на електроенергията са болни“, каза той и добави, че е в странното положение да управлява предприятие за комунални услуги и да иска правителството и ЕС да предприемат мерки за ограничаване на цените. „Вашите клиенти няма да оцелеят, така че няма да има на кого да доставяте електроенергия“, коментира Стричек. /БГНЕС


Джо Уолъс, Дейвид Уберти, Георги Кънчев и Уилям Бостън. Техният анализ е публикуван в „Уолстрийт джърнъл“. Материалът е преведен от международния отдел на БГНЕС.