Но между тях няма истински и стабилен съюз, а има развиващо се партньорство, създадено с цел да отслаби влиянието на САЩ. Ако американската политика е стратегически проницателна и далновидна, тя ще насърчи съперничеството и конфликта между Москва и Пекин, който е изгоден за Запада.
Русия остава главният противник на Запада в близко бъдеще, а Китай се превръща в по-дългосрочна заплаха. Русия е ревизионист и агресор, опитващ се да срути трансатлантическия свят. Но възможностите и за това стават все по-малки и в следващото десетилетия цялото й внимание ще бъде погълнато от вътрешни смутове и кризата на предаването на властта.
Китай е устойчиво развиващ се глобален конкурент, с растяща икономика и дългосрочна стратегия, чиято цел е да изпревари Европа и Америка. БВП на Китай е седем пъти по-голям от руския, а неговото население е десет пъти по-голямо. Китай ще изпревари Русия и във военен план, защото последната в условията на икономически застой ще бъде принудена да ореже бюджетните средства за отбрана.
При най-неблагоприятния сценарий стабилният съюз между Русия и Китай ще съдейства за запазването на агресивните военни намерения на Москва. Той ще позволи на КНР да разшири мащабите на своите операции за усилване на икономическото си влияние в Европа, ще доведе до разгръщането на военни единици на двете страни в нови места и към разпиляването на военния потенциал на САЩ. При благоприятния сценарий Вашингтон ще предизвика спорове между своите главни противници и ще отслаби тяхното антизападно партньорство, защото в този случай ще насочат своите ресурси един срещу друг.
Съществуват три региона, където Вашингтон може да осъществи тази стратегия. Това са руският Далечен изток, Централна Азия и Арктика. Трябва да се помогне на Китай да разшири своето влияние в сибирските и далекоизточни провинции на Русия, където той е отстъпил големи територии през 19 век, когато е бил слаб, а Руската империя относително силна. Сега те са си сменили ролите и те са движени от демографията и икономическите амбиции. Опитите да бъдат върнати тези региони е важно за Китай от символична и стратегическа гледна точка.
Ако говорим за демографията, то в Сибир и по тихоокеанското крайбрежие руското население намалява, а в съседен Китай числеността на населението расте. Около тяхната обща граница живеят около 4,3 милиона руснаци, а срещу тях 109 милиона китайци, като много от тях се нуждаят от земя, работа и ресурси. Устойчивият наплив на китайски работници в Русия показва, че Пекин все по-често вижда в северния си съсед не само доставчик на суровини, но и източник на земя за своето увеличаващо се и динамично население.