В репродукциите на „Дама пика”, илюстраторът добавя елементи от карти за игра, воден от повествованието.
„В случая сякаш действието се развива в карти за игра, защото „Дама пика” се разиграва на базата на хазартна игра с карти. Тя определя съдбата и тъжния край на главния герой в края на книгата. Затова ми хрумна да взема от графичната естетика на картите нещо, за да подскажа как героите или поне главния герои си играе със съдбата. На карти може да се гледа бъдещето, да се печелят пари, човек може да се подлъже, че може да надхитри съдбата”, мотивира избора си на елемент големият Ясен Гюзелев.
„Винаги търся да има нещо повече от простото разказване на действието. Обръщам внимание на детайла във всичките му аспекти. Искам всичко да ми е ясно, да знам какво става отпред, на средния план, на задния план”, посочва той.
Попитан дали илюстрацията трябва да разказва съдържанието или да го допълва, Гюзелев отговори, че в работата си влага собствения прочит на произведението и прави т.нар. „визуален превод”.
„Не знам дали покривам очакванията на автора. Обикновено работя с неживи автори-класици и не мога да ги попитам за мнението им. Аз имам собствен прочит, анализ и усещане за текста, с който работя и търся да постигна максимално това мое виждане върху хартията. То винаги е различно спрямо текста, автора и епохата. Аз винаги търся нещо повече, нещо което да говори поне на 2,3,4,5 плана, да допълва илюстрацията”, заявява Гюзелев. Той подчертава, че винаги се старае да бъде верен на разказа, който върви, но е убеден, че не трябва рисунката да е снимана или илюстриране на момента.
На въпрос дали съвременните илюстрации са спасителната лодка, която може да събуди интереса на младите към класическите автори, Гюзелев не е категоричен в мнението си, но смята, че тя отваря още една врата към четенето и може да допринесе за допълнителното естетическо удоволствие от картинния разказ.