Йоана Буковска: Публиката е задължителната съставка за магията на театъра

Йоана Буковска-Давидова

„Променяне” е първият моноспектакъл на добре познатата на българската публика актриса Йоана Буковска-Давидова. В него тя въздейства на всички с истинско и откровено разкриване на жената като човек, майка и добър професионалист в работата си, заради което носи прозвището „Актриса“. Моноспектакълът е драматизация по книгата „Промяна“ на норвежката актриса Лив Улман, с която тя отбеляза своя 80-годишен юбилей. „Променяне“ обаче е едно по-различно представление, защото е интерактивно, а в него важна роля играят мобилните телефони на зрителите, които от враг на актьора, се превръщат в негов партньор.

За първия с моноспектакъл, както и за всички нововъведения, които той прави в българския театър, в интервю за БГНЕС разказа самата Йоана Буковска-Давидова.

БГНЕС: Йоана, наскоро ти каза, че тепърва ти предстои изкачването на върха, наречен моноспектакъл. То вече започна с първия ти такъв – „Променяне“. Да правиш моноспектакъл обаче хич не е лесна работа, нали така?

Йоана Буковска: Не е лесна нито като отговорност, нито като единично присъствие на сцената. Не е лесна и като енергия, която трябва да структурираш в емоционален и физически план. Това е тежко за издържане предизвикателство. Мисля, че актьорът стига до моноспектакъл тогава, когато разбере, че основният му партньор е не този с него на сцената, а този долу в тъмното – публиката. Там тече диалогът на духовно ниво. Именно за това чудото, наречено театър, всеки път е различно – в зависимост от партньора ти долу, седнал в тъмното.

БГНЕС: Защо избра именно „Промяна“ на Лив Улман?

Йоана Буковска: Защото за мен моноспектакълът е едно съкровено споделяне на самия актьор и той трябва да намери своята лична тема, както и своята лична платформа, на която да проведе този диалог с публиката. Лив Улман изследва процеса, наречен живот, който ням спирки. Единствената спирка е смъртта, след която може би започва някакъв друг процес, за който обаче ние нямаме много логични и рационални сведения. Нейният текст най-много съответстваше на мен като светоглед и усещане за това какво е да си жена в днешния ден, както и какво значи да си актриса като мисия е себеотдаване. Какви са жертвите, които правиш, не само ти, но и семейството ти. Чувството за вина, когато си и майка, а си някъде на работа, а не в къщи. Присъстват всички общочовешки теми, в които всяка цена се разпознава.

От всички актьорски биографии, които съм прочела, може би най-много се припокривам с Лив Улман като усещане за нещата от живота. Затова моето споделяне от сцената с публиката е толкова интимно чрез нейния текст.

БГНЕС: Този моноспектакъл обаче е много по-различен от това, което публиката е свикнала да вижда. Защо?

Йоана Буковска: Моята амбиция беше да направя хибрид между кино и театър. Исках да остана вярна на природата на Лив Улман, но и на своята природа като актриса, защото и двете сме еднакво изкушени както от киното, така и от театъра. И тя, и аз не можем да кажем кое предпочитаме повече. Просто едното допълва другото в нашето израстване като творци. Освен невероятния 3D мапинг, който е голямо постижение за българския театър, плюс кадрите от нейни филми с Ингмар Бергман, за чиито авторски права се преборихме, ние разработихме и специално мобилно приложение, което също носи името „Променяне“. Всеки зрител, който има умен телефон, може да си го изтегли преди да дойде на представлението. По време на него, през собствения си телефон, той може да вижда отделни откъси, което се случва само в неговия телефон. Всъщност така той притежава част от представлението в телефона си.

БГНЕС: Има ли аналог това някъде друга в света?

Йоана Буковска: Не съм чувала. Това беше моя измислица, плод на моето въображение. Поговорих с различни IT специалисти, които ми казаха: „О, не! Това няма как да стане!“. Аз обаче намерих едни луди глави, които ми повярваха и заедно успяхме да осъществим това приложение. Това е крачка в една експериментална посока, в която съм сигурна, че театърът ще продължи да се развива. Телефоните стават все по-усъвършенствани устройства и е крайно време да спрем да ги възприемаме като вечния враг в театрална зала, а да ги направим наш инструмент.

Всичко обаче стана благодарение на целия екип, който положи огромни усилия.

БГНЕС: Къде и кога могат зрителите да наблюдават моноспектакъла?

Йоана Буковска: Предстои ни да открием с „Променяне“ театралния фестивал СОФИЯ МОНО на 1 юни, този много специален и вълшебен ден. Мястото ще бъде парка на Военната академия в София, където по традиция се провежда този фестивал за девети път. За мен е изключително голяма отговорност, че ме нареждат до имената на Камен Донев, Мариус Куркински и Захари Бахаров, които вече се изкатериха на този връх. В 21 часа вечерта, когато вече се стъмва, ще бъде едно много вълшебно време, защото този спектакъл го замислих като приказка за възрастни. Така ще завършим Деня на детето с всички пораснали, които отказват детето в тях да изчезне.

Следващата фиксирана дата е 11 юни в Пловдив, а през есента предстои и национално турне в по-големите градове, където има по-големи сцени за това представление.

Предстои и Скандинавското турне в два града в Дания – Копенхаген и Орхус, Стокхолм в Швеция и Осло в Норвегия. Самата Лив Улман е норвежка и очакваме да ни съдейства за организацията на спектакъла там. Има голяма вероятност да се видим на живо, което е една голяма моя сбъдната мечта. Спектакълът вече има субтитри на английски, така че ще бъде достъпен не само за българска публика.

БГНЕС: Паралелно с това работиш и по други неща, какви?

Йоана Буковска: Да. Последната ми премиера беше „Котка върху горещ ламаринен покрив“, която съчетава два 70-годишни юбилея. Единият е на самата пиеса, а другият на театър „Невена Коканова“ в Ямбол. Те ни поканиха с Янина Кашева да играем заедно с тамошната трупа, която е една от най-обещаващите млади трупи в България.

БГНЕС: Какво е посланието ти към всички любители на театралното изкуство?

Йоана Буковска: Мили хора, когато ние сме на светло на сцената, а долу в тъмното няма никой, просто няма театър. За да има театър, трябва да има публика. Вие сте задължителната съставка за тази магия. /БГНЕС