Йотова: Науката, а не асфалтът са в основата на развитието на всеки народ

Науката, а не асфалтът са в основата на развитието на всеки един народ и на една нация. Това каза вицепрезидентът Илияна Йотова, която бе гост на тържественото събрание за 151-годишнината на БАН, предаде репортер на БГНЕС.

Академията е правоприемник на Българското книжовно дружество, основано през 1869 г. в румънския град Браила, и е най-старата и най-голямата научна институция в страната.

Не съществува въпросът трябва ли ни БАН, каза вицепрезидентът днес и добави, че отговорът е еднозначен. „Искаме ли бъдеще, трябва да инвестираме в развитието на научния потенциал на нацията. Науката, а не асфалтът са в основата на развитието на всеки един народ и на една нация. Истински държавник е този, който показва своята грижа за развитието на науката, този, който в политиката се допитва до експертизата на учените и не живее с идеята, че знае всичко и познава и може да реши всеки проблем. Който прави така българският учен да е горд, че е отдал себе си науката, а не стои някъде назад в социалната стълбица, който стимулира младите да се занимават с наука в България. За наука и образование държавата не трябва да пести средства, в противен случай означава, че пести от развитието и от бъдещето ни“, каза тя.

Прoф. Евелина Славчева - прeдceдaтeл нa Oбщoтo cъбрaниe нa БAН посочи в началото на тържественото събрание, че тревогите и безпокойството на учените от БАН за бъдещето на Академията отново са на преден план. "Ние със задоволство приехме новината за увеличаване на учителските заплати от следващата година, радва ни също оповестеното увеличение на средствата за възнаграждение на университетските преподаватели, както и декларирането на образованието като основен приоритет на правителството. Същевременно сериозно сме обезпокоени от факта, че БАН сякаш отново е несправедливо пренебрегната“, каза тя и посочи, че искат да припомнят, че образованието и науката са едно неразривно цяло. „На фонa на обявената стартова заплата на учителите през 2021г. от 1260 лева, средната заплата от 780 лв. на главните асистенти в БАН, т.е. колеги с висше образование и докторат, е повече от абсурдна. Никакви допълнителни стимули и програми с временен характер не могат да привлекат трайно млади учени, така необходими за устойчивото бъдеще на Академията, а също и на изграждащите се в страната центрове за върхови постижения и центрове за компетентност, в които сме заедно с университетите. Бихме искали да вярваме, че научните изследвания и иновации не са само декларативен приоритет в стратегическите документи на Република България, а че политическата класа осъзнава необходимостта от тяхното стимулиране като израз на реална грижа за успешното развитие на страната“, заяви Евелина Славчева.

„Мисля, че кризата, причинена от COVID 19 показа нещо по категоричен начин, а именно, че наличието на учени с висок експертен потенциал е част от националния суверенитет на една държава и аз мисля, че политиците отново трябва да осъзнаят по-нататъшните устойчиви и повишени инвестиции в областта на научните изследвания“, каза председателят на Българската академия на науките акад. Юлиан Ревалски. /БГНЕС