За Александър Кьосев няма никакво съмнение, че македонският е книжовен език.
„Сега аз казах къде съм. За мен няма никакво съмнение, че македонският език е отделен книжовен език и, че хората си го потребяват. Той не е диалект, защото диалектът се употребява в определени функционални сфери на обществото и това е да кажем вкъщи, във всекидневието, в битов план, на нивата, но диалектите не могат да обслужват всички сложни модерни сфери на живот. Те не могат да бъдат употребявани в болници, в училища, в дипломатически учреждения. Значи македонският език е пълноценен език от тази гледна точка“, категоричен е Кьосев.
Той смята, че историята на македонския език не започва от Коминтерна и неговата „хипотетична или нехипотетична намеса“ през 1945 г.
„Започва много по-назад, когато източните и западните диалекти на говорещите български по тези земи започват да се раздалечават и да имат различна културна съдба. Който е чел списание „Македония“, знае какво пише Петко Славейков за македонския език там. С две думи казано македонският език по една или друга причина се е отделил, има самостоятелна съдба, обслужва цялото македонско общество, на него е написана страхотна поезия. Има традиции и който го отрича трябва да е сляп, и който свежда всичко до някакъв произход, трябва да си припомни, че думата произход има две значения – произход на рода и произход на индивида. Никой не може да отнеме на македонските първолаци усещането, че те говорят на родния си език“, категоричен е Александър Кьосев.