Заев в София: Времето на добрите пожелания отмина

Иван Николов е журналист, публицист и издател. Той е главен редактор на списание “България-Македония” и директор на издателство „Свети Климент Охридски“. Иван Николов е един от най-големите познавачи на балканските въпроси, автор на многобройни статии и книги по темата.

Добре е на среща като тази между премиерите на България и Р Македония – Бойко Борисов и Зоран Заев да се правят отчети, за реално постигнат напредък в областта на икономиката, политиката, културата.

И без илюзии за лесни победи.

Воденичният камък, който тежи на шиите на поколения държавници от двете страни на границата, е жп линията София-Скопие, както и цялата инфраструктура по посока Изток-Запад. Ако хвърлим един поглед назад, ще видим, че този проблем е поставен в Ню Йорк на 22 октомври 1995 година по време на юбилейна сесия на ООН. Тогава благодарение на активността на българския президент Жельо Желев е подписана официална декларация между държавните представители на България, Р Македония, Албания, Турция и Италия за изграждане на коридор № 8. 24 години след това обещаващо начало, жп връзка София-Скопие-Тирана все още няма.

Това е картина от XIX в.

Ето това не трябва да дава мира и на Бойко Борисов, и на Зоран Заев! И когато утре, 4 февруари 2019 г., те се срещнат, точно в деня на 147 годишнината на легендарния Гоце Делчев, нека видят реалността такава, каквато е. Гоце Делчев изпълни блестящо задачите, които неговото време му постави. Ако днешните премиери на двете братски държави искат да бъдат на висотата на нашия велик предшественик, те трябва да изпълнят със същата непоколебимост и решимост, задачите, които ни поставя днес, нашето време.

Място за патетични слова и клетви няма.

Добро начало, даде Българо-македонският бизнес-форум, състоял се на 17 януари т.г. в Скопие. Участието на двамата вицепремиери Кочо Ангушев и Томислав Дончев вдъхнаха увереност, че отчетите за изграждане на участъците от жп линията показват реален напредък. Това съвсем не е достатъчно! Институциите, които финансират различните фази на този проект са пословично капризни и скъперници, което е предупреждение и зов за по-голям професионализъм.

Нека премиерите Борисов и Заев, си стиснат ръцете в знак, че няма да отстъпят. И да не забравят: в отлагането, забавянето и забравянето на този жизненоважен за нас проект е вложена и висока доза геополитическа мая. Оттук и необходимостта от още по-голям хъс и решимост.

Програмата за сътрудничество в областта на културната , подписана от министрите Боил Банов и Асаф Адеми е подчинена на същата логика

И един казус, предназначен за хора без пропагандно-идеологически и идентитетски предразсъдъци в съседната държава, предназначен за цялото македонско общество: „Възможна ли е дискусия за истината около съдбата на Методи Андонов-Ченто и Панко Брашнаров, за „Кървавиот Божик 1945”, за правната вакханалия, за садистичната саморазправа с всички, които не бяха съгласни да бъде подменено народностното самосъзнание на възрожденците и революционерите, както и на самите тях?” Защото далеч преди да има Българска Екзархия и българска държава, Григор Пърличев заявява на председателя на Комисията , която му връчва лавровия венец за поезия в Атина /1860/ , Рангавис, че е българин.

Йордан Хаджиконстантинов–Джинот в брой 7, 1850 г. на Цариградски вестник ще напише: „Нека въздигнем раце да се возблагодариме, защото сме се удостоили да видиме училища, учреждени по наший народний болгарски език...” А Райко Жинзифов в поемата си „Гусляр во собор” ще възкликне:

„ Я болгарка сум, болгарин

сум я,

болгаре живеят во тая

страна...”

Подобни твърдения откриваме в писмовното и документално наследство и на Гоце Делчев, Даме Груев, Тодор Александров, Иван Михайлов, както и на всички техни съмишленици и последователи. Нека днешните граждани на младата държава наричат себе си македонци, това е тяхно право, но дискусията, за миналото на предците ни е задължителна. Тази дискусия чака тях. Не заради България или заради ЕС или НАТО, а заради истината и здравословния обществен климат в младата им държава.

Ето и такива идеи поражда срещата между премиерите Заев и Борисов.

Идеи, които са в съзвучие с новия климат днес. Новият климат, който въпреки всичко, мъчително и трудно се ражда на Балканите, и в частност между България и Р Македония. /БГНЕС