Захари Карабашлиев: Човешката природа носи и най-светлите ангели, и най-тъмните демони

Не съм видял човек да е само злодей или само светец. Човешката природа носи в себе си и най-светлите ангели, и най-тъмните демони и в зависимост от обществения контекст или ситуацията, могат да се изразят и двете страни. Такива са и героите в романа „Рана“.

Това заяви в интервю за БГНЕС писателят Захари Карабашлиев, главен редактор в едно от най-популярните и авторитетни издателства у нас – „Сиела“.

Най-новият роман на Карабашлиев – „Рана“, въвежда четящия в 1916 г. и му показва окървавената Добруджа през погледа на българина от Одринска Тракия Сава, но и през призмата на румънския офицер Доро.

„Идеите имат свойството да се появяват без да ни питат откъде и как. Тази неразказана част от българската история ме привлече, именно защото е неразказана, или не е достатъчно добре разказана, или пък аз недостатъчно добре съм се запознал с нея. Когато прекараш дълго време с една идея, започваш да разбираш дали тя е удачна или не“, разказа Карабашлиев как се ражда идеята за написването на „Рана“ и допълни, че се чувства щастлив, че е последвал този свой зов.

Изборът на заглавие на книгата се оказва много лесен. Още в самото начало главният герой е ранен в гърдите и историята започва именно така – с рана. А тя не е само физическа, но и психологическа, душевна.

„Някак си романът си дойде със заглавие“, заяви Карабашлиев.

Защо решава да представи войната през две гледни точки, писателят обясни така: „Войната никога не се ограничава само до едната страна и без значение кой е агресорът и кой потърпевшият, всяка война има лични истории, през които преминава и променя“.

Войната има човешко измерение и от двете страни на окопа.

„Това за мен създаде и конфликта в книгата, и общата спойка“, подчерта той. Писателят изрази надежда, че съвременното общество притежава способността да вниква в дълбокото и стремеж към доброто.

На въпроса с какво точно се чувства свързан с тази част от националната ни история, тъй като сам казва, че „Рана“ е дълбоко личен роман, било му е трудно да го напише, но пък невъзможно да го измълчи, той разказа, че като всяко българско дете е прекарвал ваканциите си на село при своите баба и дядо.

„Селото е между Добрич и Варна и навремето точно там е минавала границата между България и Румъния“, отбеляза писателят и допълни, че това е едно от селата, в които се водят първите сражения през 1916 г. на северния фронт и е дало първите жертви.

От друга страна книгата на Карабашлиев се занимава и с Одринска Тракия. Самият той трудно би могъл да си представи да има човек, чийто род по някакъв начин не е свързан с бежанската криза от 1913 г., когато България увеличава населението си от бежанците, бягащи от ужасите на Междусъюзническата война, обхванали Македония, Беломорска и Одринска Тракия.

„Много е интересна тази част от историята ни, искаше ми се да я разкажа. Можех и да не го направя, но нямаше да се чувствам пълноценен“, сподели Карабашлиев.

Писателят отправи послание към читателите да потърсят своите лични истории, своите предци, откъде идват.

„Ще се учудите какви рани, какви геройства има там“, заяви Захари Карабашлиев.

„Всички ние сме продължители на тези хора, оцелели от бежанските ужаси, от погромите и войните, но и на онези, видели една по-добра България, успели са въпреки бедността и националните травми да изградят семейства и да забравят лошото. Това е комплимент за българския национален дух – да продължат напред, въпреки ужасите, които са минали“, каза още той.

В навечерието на най-светлите празници, писателят пожелава на всеки да почувства духа на Рождество и догодина да има една мирна година.

„С тази книга, свързана с войната, да приключим тази година и да влезем в една мирна 2024“, заключи Карабашлиев. /БГНЕС