Защо решава да представи войната през две гледни точки, писателят обясни така: „Войната никога не се ограничава само до едната страна и без значение кой е агресорът и кой потърпевшият, всяка война има лични истории, през които преминава и променя“.
Войната има човешко измерение и от двете страни на окопа.
„Това за мен създаде и конфликта в книгата, и общата спойка“, подчерта той. Писателят изрази надежда, че съвременното общество притежава способността да вниква в дълбокото и стремеж към доброто.
На въпроса с какво точно се чувства свързан с тази част от националната ни история, тъй като сам казва, че „Рана“ е дълбоко личен роман, било му е трудно да го напише, но пък невъзможно да го измълчи, той разказа, че като всяко българско дете е прекарвал ваканциите си на село при своите баба и дядо.
„Селото е между Добрич и Варна и навремето точно там е минавала границата между България и Румъния“, отбеляза писателят и допълни, че това е едно от селата, в които се водят първите сражения през 1916 г. на северния фронт и е дало първите жертви.