Това, което ние от Министерството на здравеопазването (МЗ), в партньорство с Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), се опитваме да направим, е да повишим още повече достъпа на децата и техните родители до медицински грижи, като както увеличаваме пакетите в реално време за това какво може да бъде получено, така и мотивацията на медицинските специалисти да работят с децата.
Това заяви в интервю за БГНЕС заместник-министърът на здравеопазването доц. Михаил Околийски.
Той обясни, че от една страна това се явява увеличаване на цената на профилактичния преглед, който медицинският специалист, общопрактикуващ лекар (ОПЛ) ще проведе със съответния пациент. „От друга страна МЗ субсидира целенасочено лечебни заведения, които се намират в труднодостъпни райони, в които по-трудно се получава медицинска помощ, така че те да могат да осигурят договори с медицински специалисти и изпълнението на клинични пътеки, така че да няма тази неравнопоставеност между големия град и села, или малки населени места", добави здравният заместник-министър.
От трета страна това, което се опитват да направят, е повишаване на здравната култура на децата чрез въвеждането на здравното образование в училищата. „За това има средства и рамка по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) и аз очаквам, че тази година във всяко едно българско училище, в зависимост от възрастта на детето, то ще получи адекватни знания за това как да се предпазва от здравни рискове", подчерта доц. Околийски.
Заместник-министърът на здравеопазването коментира и къде се нарежда България по отношение на другите европейски страни относно детското здравно образование.
„По отношение на образованието България не стои толкова добре, колкото другите страни в Европейския съюз (ЕС) и това се дължи на липсата на такъв вид междусекторна работа за това да се изчистят темите и те да намерят своето място в учебния процес", каза той.
По думите, обаче, сега има и политическа воля, и експертна воля и знания как да се преодолее този проблем и да се наваксат всъщност тези дефицити, които наблюдаваме от толкова години в българското здравно образование.
Доц. Околийски е категоричен, че българските деца трябва да са по-добре подготвени за живота, да са запознати с рисковете за здравето, с рискови фактори като тютюнопушене, алкохол, лоши човешки отношения, неумение да се започва и прекратява партньорска връзка, сексуално преносими заболявания. „Има много аспекти, които българските деца трябва да получат, не просто знания, а умения как да се предпазват сами себе си. Това, според мен, ще промени тренда, защото само да се наливат средства в крайната фаза – лечебната медицина, няма ефект за здравето на нацията", обясни той.
Здравето на нацията зависи от това младите хора да са здрави и те съответно стават здрави възрастни, отбеляза здравният заместник-министър, като подчерта, че така ще се увеличи средната продължителност на живота и животът, прекаран в добро здраве.
На въпроса защо в България възрастовата граница е толкова ниска и децата от 12 – 13-годишна възраст започват с употребата на цигари, алкохол, наркотици и трябва ли родителите да разговарят повече по тези теми с тях, доц. Околийски отговори: „Да, но това да се каже, че родителите трябва да разговарят повече, е малко като мантра, защото много често те не знаят какво точно да им кажат, освен „не го прави" и „това е забранено"."
Той обясни, че този разговор трябва да се случва, но самите родители не са били подготвени от училище или от живота за това как се водят тези разговори по ефективен начин, така че детето да те чуе. „Ролята и на училището, и на педагогическите съветници, на психолозите е изключително важна и това нещо трябва да се намери setting-а, в който родителите също да получат съответните умения и знания", смята заместник-министърът на здравеопазването.
Според него децата могат да бъдат проводника на тази промяна като чуят определени послания в училище, след това да ги споделят с родителите си и в реално време да се създава критичност към започването на употребата на тютюневи изделия или пък на наркотици, защото много често това касае естественото за децата любопитства, което след това вече много лесно може да доведе до зависимост.
Много е важно родителите да бъдат здравно грамотни. Тази здравна грамотност, обаче, не се случва изведнъж, а се гради с години. „Тук трябва да имаме разбирането и подкрепата на родителите, че това е нещо изключително важно за здравето на децата им и за тях самите", каза още доц. Околийски.
В България има много добре подготвени педиатри, но те не са достатъчни. „Има нужда да се повиши интереса към тази специализация и МЗ също се опитва да повиши броя на специализантите по педиатрия", съобщи той и добави, че педиатрите са и неравномерно разпределени, защото не е атрактивно да се работи в част от населените места в България.
Заместник-здравният министър обясни, че МЗ се опитва да направи така политиките, че хората да останат и да работят и там.
Като най-голям проблем в България по отношение на здравеопазването, Околийски открои огромния недостиг на медицински сестри. Той е категоричен, че трябва да се повиши интересът към някои медицински специалности и хората да искат да ги практикуват.
„И третото нещо са тези неатрактивни клинични пътеки, една от които е педиатрия, да бъдат по-добре финансирани от една страна и от друга страна лечебни заведения, включително и частни, задължително да разкриват подобни клинични пътеки, защото често те не са атрактивни, търсят се само най-доходоносните, а тези някак си остават настрани и ние в момента задължаваме лечебните заведения да разкриват и тези „по-малко атрактивни" пътеки", каза още здравният заместник-министър.
Доц. Околийски обърна внимание, че психичното здраве също е много важно на нацията. „Там също се опитваме да интервенираме на различни нива, така че както да се получава по-добро лечение в лечебните заведения, в психиатричните болници, центровете за психично здраве, така и да се оптимизира мрежата от лечебните заведения, защото не във всички големи населени места има центрове за психично здраве. Това също се опитваме да го наваксаме", съобщи той.
Попитан какво се случва с Националната детска болница, заместник-здравният министър коментира, че изпълнението и създаването ѝ вървят по план. „След като беше определено мястото, на което тя ще се построи – в кв. „Горна баня", беше направен и много обстоен анализ, подкрепен от Европейската банка за развитие, бяха конституирани ръководните органи на целия процес, като беше създаден и много ценния, според мен, обществен съвет, който включва различни заинтересовани страни, включително неправителствени организации, които да следят изкъсо сроковете, качеството на изпълнението на дейностите, така че до няколко години тази болница да стане факт с цялата инфраструктура около нея и пътни връзки", подчерта той.
Доц. околийски заключи, че през 2027 – 2028 г. би трябвало да бъде финализиран целият процес./БГНЕС
.jpeg)
