Уилсън и България
Удроу Уилсън работи за постигане на справедлив мир. На 8 януари 1918 г. той произнася прочутата си реч за „четиринадесетте точки“, предлага създаването на Обществото на народите, организация, която ще се стреми да помага за запазване на териториалната цялост и политическата независимост на големите и малки нации.
На мирните преговори през 1919 г. Удроу Уилсън отстоява оставането на Беломорска Тракия, Южна Добруджа и Царибродско в границите на Царство България. С решителната си намеса той предотвратява реализирането на огромните териториални претенции на Сърбия, Гърция и Румъния спрямо нашата страна, както и нейното ликвидиране като държава и разделянето на три района, подчинени на нейните съседи. Уилсън е категоричен, че по-скоро ще напусне конференцията и Париж, отколкото да се съгласи с подялбата на един народ със самостоятелна държава и вековно минало. Президентът е срещу отмъстителното отношение към победените народи и се аргументира, че то ще доведе до нова война в бъдеще. Той настоява да се зачита прогласеният от него принцип за етническо самоопределение на териториите при следвоенното устройство.
През 1919 г. Удроу Уилсън получава Нобеловата награда за мир. /БГНЕС