„Този филм е, за да представим една книга, която след като я прочетох, след като се докоснах до нея, много исках да я видят, да я прочетат, да я имат много хора, защото посланията, които тя дава, са незаменими. Те не звучат клиширано, не звучат високопарно и най-вече не е тъжна, няма тъга. Тези хора – бащата и синът, се разделят, когато Минко е на 17 години и никога повече не се виждат, но дори раздялата им не е някаква трагична. Детето следва своя път. Това е показване, че наистина, ако обичаш някой трябва да го пуснеш. Бащата го е пуснал, но с тези писма ден след ден, писмо след писмо, той е продължил да го възпитава“, разказа Албена Ненкова.
„Това е чувството, което остава в мен и в разговорите ни след това и във филма, в интервютата във филма, и разговорът с него, че най-голямото щастие е да даваш, колкото повече даваш, толкова по-щастлив си“, каза още Албена. /БГНЕС