„Завет, писмата на баща ми“ – незаменими послания

Посланията, които проф. Минко Балкански отправя с книгата „Завет, писмата на баща ми”, са незаменими, заяви Албена Ненкова, по чиято идея и сценарий е направен филма с едноименното заглавие, предаде репортер на БГНЕС.

Ненкова сподели, че е разбрала точното значение на алтруизма след срещата ѝ със световноизвестния учен и дарител проф. Минко Балкански.

Представянето на филма и книгата се състоя тази вечер в литературен клуб „Перoто“ в НДК в присъствието лично на проф. Балкански.

Роден на 24 юли 1927 година в село Оряховица, Старозагорско, Минко Балкански завършва гимназия на 15 години и след още две години в Софийския университет заминава за Франция да учи. Работи в Масачузетския технически университет, преди да стане професор в университета „Мария и Пиер Кюри“ в Париж, където оглавява лабораторията по физика на твърдото тяло. Чел е лекции в много страни, автор е на около 30 труда. Понастоящем се занимава с благотворителна дейност. Още в самото начало на войната в Украйна той отвори вратите на своите къщи в старозагорско за украинските бежанци.

…След заминаването на Минко Балкански за Франция, баща му Миню всеки ден сутринта отварял един лист на масата, за да отбележи във всеки свободен момент мислите си за него в писмо. Всъщност, неговите писма са като дневник – редовни, верни. Мисълта му е постоянно отправена към сина му и се стреми да го насочва и подкрепя. В период от десет години Минко Балкански получил повече от три хиляди писма. Когато този поток спрял, съкровището било заключено и запазено в най-сигурното място….

„Този филм е, за да представим една книга, която след като я прочетох, след като се докоснах до нея, много исках да я видят, да я прочетат, да я имат много хора, защото посланията, които тя дава, са незаменими. Те не звучат клиширано, не звучат високопарно и най-вече не е тъжна, няма тъга. Тези хора – бащата и синът, се разделят, когато Минко е на 17 години и никога повече не се виждат, но дори раздялата им не е някаква трагична. Детето следва своя път. Това е показване, че наистина, ако обичаш някой трябва да го пуснеш. Бащата го е пуснал, но с тези писма ден след ден, писмо след писмо, той е продължил да го възпитава“, разказа Албена Ненкова.

„Това е чувството, което остава в мен и в разговорите ни след това и във филма, в интервютата във филма, и разговорът с него, че най-голямото щастие е да даваш, колкото повече даваш, толкова по-щастлив си“, каза още Албена. /БГНЕС