„Завръщането“ на полковник Константин Каварналиев в Дойран

В македонския град Дойран ще бъде открит възстановеният паметник на героя от Балканските войни /1912-1913 г./ полковник Константин Каварналиев. Тържественото събитие ще бъде уважено от премиерите на Македония и България Зоран Заев и Бойко Борисов, който ще бъде на посещение в съседната страна на 1 август, предаде репортер на БГНЕС.

Полковник Константин Каварналиев ще остане в паметта на нашия народ със саможертвата и спасяването на хиляди цивилни българи, бягащи от гърците по време на Междусъюзническата война /1913 г./

Каварналиев произхожда от търговска фамилия. Неговият род е от град Шумен, където е роден на 15 ноември 1865 г. Като много млади, будни българи по онова време той избира кариерата на военен. Едва постъпил във Военното на Негово Княжеско височество училище Каварналиев отива на фронта. Това е първото изпитание за страната ни след нейното Освобождение през 1878 г.

В Сръбско-българската война /1885 г./ 19-годишният юнкер командва рота и проявява храброст в сраженията при Сливница, Цариброд и Пирот, за което е награден със сребърния кръст "За храброст".

Следват години на обучение. Младият Каварналиев завършва Военна академия в Белгия и специализира в Италия. Заема редица постове в 6-а пехотна бдинска и 5-а пехотна дунавска дивизии. В навечерието на войните за национално обединение той е произведен в чин полковник.

Подвигът на Каварналиев при Кукуш и Дойран

Полковник Каварналиев ще прояви чудеса от храброст по време на Междусъюзническата война, когато трябва да защитава бягащите българи от настъпващата гръцка армия, която унищожава всичко българско от Солун на север. Той проява своя талант на военачалник първо при Кукуш, където в продължение на три дни задържа 6 гръцки дивизии само със силите на два полка. Това е достатъчно време, за да се евакуира българското население на града и то да намери спасение в пределите на стара България. След влизането си в Кукуш гръцката армия на крал Константин заличават града. Това е военно престъпление документирано от международната Карнегиева анкета.

Следващата битка се разиграва при Дойран. Каварналиев разполага под свое началство само с 3 хиляди храбреци срещу 42 000 гръцка армия. Боят започва на 18 юни 1913 г. Каварналиев се опитва да получи подкрепления. В историята остават неговите думи, с които той изпраща в тила своя адютант поручик Дуров: "Поручик, тръгни по пътя за София и ако срещнеш дори един български войник, прати ми го, за да го хвърля в боя!". За съжаление в този труден момент за цялата държава подкрепление няма, всички са на фронтовете, сражавайки се срещу настъпващите гърци, турци и сърби.

На 23 юни Каварналиев се решава на смела контраатака, благодарение на която отблъсква превъзхождащите го гърци и задържа позициите. По време на битката той е ранен в крака. Раната му изглежда лека, но е засегната важна артерия. Няколко часа по-късно на същия ден след като извоюва блестяща победа полковник Каварналиев издъхва от загуба на кръв.

Посмъртно заради своите заслуги той е произведен в чин генерал-майор.

Взривената памет

Признателните българи не забравят своя герой. През 1916 г. в района на Дойран, който по това време е част от България, е издигнат паметник на Константин Каварналиев. Той е открит от друг прословут български военачалник полк. Борис Дрангов, а слово произнася изтъкнатият писател Антон Страшимиров. Монументът е висок 7 метра и прилича на паметниците на Апостола на свободата и Царя освободител в София.

На паметника има следния надпис: "Полковник Каварналиев, загинал за свобода и родина, от 9-ата Плевенска дивизия".

Сръбските комунисти не могат да се смирят с неговото съществуване и през 1966 г. го взривяват. Неговото унищожаване е част от кампанията на югославските комунисти на диктатора Тито за заличаване на българските паметници в страната.

След промените родолюбиви българи възстановяват паметника, но свързаните с Белград елементи не позволяват неговото поставяне и дори оскверняват могилата му. Този паметник е поставен в родния град на героя – Шумен.

***

Малко повече от 100 години след своя подвиг полковник Константин Каварналиев най-накрая ще има своя паметник. Неговото поставяне стана възможно благодарение на новите взаимоотношения между България и Македония. Точно преди две години, на 1 август 2017 г., беше подписан Договора за приятелство и добросъседство между София и Скопие. Откриването на новия монумент ще стане част от усилията за честване на общото ни минало. А за значимостта му говори и факта, че на церемонията ще присъстват държавници на най-високо ниво от Македония и България. /БГНЕС