Зденка Тодорова: Не се говори за съдбата на хората, почернени от Ньойския договор

За Ньойския договор се говори от различни аспекти, но не и за съдбата на българите, които са пострадали от него. Това заяви журналистът и изследовател Зденка Тодорова, предаде репортер на БГНЕС.

В Централния военен клуб се състоя премиерата на книгата на Зденка Тодорова „Посланията на оброчищата“, посветена на хората от двете страни на сръбско-българската граница по повод 100-годишнината от подписването на злощастния Ньойски договор.

„Напоследък се забелязва една нова тенденция: една малка група български историци се опитват да представят Ньойския договор за нещо много хубаво. Бях стъписана, защото може да се говори за Ньойския договор от различни аспекти, но за него от гледна точка на съдбата на хората не се говори. А това е основното. От 120 хиляди българи през 1919 г. в момента са останали 15 хиляди българи в Западните покрайнини“, заяви Тодорова.

Това е следствие от Ньойския договор, който е наложен на България след поражението й в Първата световна война /1914-1918 г./ Договорът, или както е известен като диктат, е подписан на 27 ноември 1919 г. По негова сила България губи Западните покрайнини с Цариброд и Босилеград, Струмица и Западна Тракия, които се добавят към вече загубените територии с българско население след Балканските войни. България също така е лишена от армия и трябва да плати огромни репарации в размер на над 2,2 милиарда златни франка.

„Ако трябва да говорим за Ньойския договор, трябва да обръщаме внимание на съдбата на хората, които са останали и се борят да оцелеят, да си запазят езика, обичаите и традициите“, категорична е Тодорова. „Книгата „Посланията на оброчищата“ е посветена на хората, които са разделени от тази жестока и унизителна за България граница. Хората са си запазили този уникален, древен, старобългарски обичай – излизане на оброк, уважавайки култа към камъка, дървото, земята, природата и най-вече родовата памет. Българинът е оцелявал винаги, когато е разчитал на рода си и българската общност. Държейки много на този обичай, не само българите в Западните покрайнини, но и българите в Пиротско и Бела Паланка са го запазили, та чак до Поморавието. Този обичай се среща в Западна и Северозападна България“, каза журналистът и активист за защита на нашите сънародници в Сърбия.

Върху оброчните камъни е написана прабългарската розета, която е символ на слънцето. „Не случайно този обичай е толкова силен в душата и сърцето на българите, защото той ги е опазил, както ги е опазило уважението към рода“, заяви тя. /БГНЕС