Зденка Тодорова: Сърбите се отнасят към българите по сталински – няма малцинство, няма проблем

Сърбите в Западните покрайнини действат на принципа няма малцинство, няма проблем. Единствено само международен натиск може да принуди сърбите да се отнасят с уважение към българите. Това заяви в интервю за БГНЕС журналистът и активист за правата на българското малцинство в Сърбия Зденка Тодорова.

Повод за нашия разговор с нея е предстоящата конференция за 100 години от Ньойския договор и съдбата на българското население в Западните покрайнини. Научният форум се състои сега, защото през есента българското общество ще бъде заето с провеждането на местните избори. Домакин на конференцията на 14 юни ще бъде читалището в град Брезник, защото градът е свързан по роднинска линия с град Цариброд. По време на Балканските войни там се е преселила една брезнишка фамилия, която е много уважавана от царибродчани.

Зденка Тодорова обясни, че сърбите се отнасят към българите по сталински: няма малцинство, няма проблем.

„Перспективите пред българите в Западните покрайнини са отчайващи, защото намалява населението. Сърбите през годините са се възползвали именно от това, селата и градовете да бъдат обезлюдени и да няма малцинство. Няма малцинство, няма проблем“, подчерта тя.

Тодорова изрази съжаление, че през последните години международната общност не обръща внимания на малцинствата в Сърбия, както беше по времето на диктатурата на Слободан Милошевич. „Това е една от причините да не се решава нито един от проблемите на българското население. За това няма и желание да се възстанови и мемориалната чешма на царибродските гробища, взривена от сърбите през 1946 г., и на паметника на българския воин с единствения по рода си барелеф на хан Аспарух. Няма желание да се възстанови нито един военноисторически паметник“, посочи Тодорова.

Тя припомни и тъжната съдба на паметната плоча за избитите през 1917 г. цивилни българи от сръбския четнически водач Коста Пекянец.

„Половинчатото решение Цариброд ли е или Димитровград. Все още нашият град се нарича Димитровград. Това са фитили, които пускаха българските политици, че нашият град си е върнал историческото име. Имаме само една плоча с историческото име, а всичко останало си е постарому. Сърбите си го наричат официално Димитровград“, заяви Тодорова. Тя се оплака, че обезбългаряването на региона продължава и чрез образованието, което е на сръбски, а българският език продължава да се изучава факултативно по няколко часа.

Най-страшното е, че икономическият упадък принуждава българите да напускат града. Много царибродчани са принудени да пътуват през границата до Драгоман, за да работят. Това е доста трудно, за съжаление в нашия град няма нито един цех. Но тук опираме и до намесата на България, която да съдейства за създаването на благоприятна икономически условия“, заяви Тодорова.

Всичко това води допълнително до обезлюдяването на Западните покрайнини. И ако през 1994 г. са събрани 4000 подписа на жители на Цариброд, за да се възстанови болницата и да не бъдат настанявани там сръбски бежанци от кървавите войни, започнати от режима на Милошевич, сега в града и 20 подписа не могат да се събират, обобщи тъжната картина Зденка Тодорова. /БГНЕС