Положението на българите в Западните покрайнини днес остава непроменено от началото на 90-те години на миналия век, когато въпросът за техните граждански права беше поставен за пръв път. Това констатират авторите на Третия том с доклади и документи „Съдбата на българите в Западните покрайнини“.
„Сърбия провежда последователна политика нищо да не се прави за българите. Образователни и понякога икономически въпроси се поставят на масата на преговорите между София и Белград, но остават с впечатлението, че те се поставят само, за да се отбие номера“, с горчивина отбеляза тя.
Ако картината беше друга, тогава можехме 30 години по-късно да се похвалим с някакъв напредък, посочи Тодорова.
„Нищо не сме извоювали. Сърбите имат силна дипломация да обещават, но не изпълняват нищо. За съжаление, днес не сме решили нито един въпрос, включително и за името на Цариброд“, каза тя.
Един от големите проблеми на Западните покрайнини е тяхното трайно обезлюдяване. „Ние говорим за образование на български език, а няма да имаме ученици. Тази година в Босилеград са се записали общо 30 ученика, а по мое време само в един клас имаше толкова деца“, даде пример Зденка Тодорова.
Тя е много критична към идеята сръбската страна да предлага на българчетата да учат от преведени сръбски учебници, където отново ще бъде застъпена сръбската гледна точка.
„Проблемът не е с българската идентичност, всички знаем, че сме българи. Районите с българи се обезлюдяват. Лека-полека хората търсят поминък към България и все по-малко към вътрешността на Сърбия. Фактът е следният: българското национално малцинство изчезва, то не загива, като една част от него е асимилирана. За това вина имат и българските политици, не само сегашните, но всички от 1919 г. до днес с изключение на периода 1941-1944“, каза Зденка Тодорова.